Фущани
| Фущани Φούστανη | |
| — село — | |
 Изглед към Фущани | |
  Фущани  Фущани  Фущани | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 333 души (2021 г.) |
| Фущани в Общомедия | |
Фущани (на гръцки: Φούστανη, Фустани) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 300 m надморска височина на 13 km северно от Къпиняни, в северната част на котловината Мъглен (Моглена).[1] Землището на селото е 4000 декара обработваема земя и 7000 декара пасища, които обаче слабо се използват. 3000 декара се напояват и са засдени с лозя за десертно грозде и с овошни дървета..[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Хвощане.[3]
Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава като Хощяни (Χόστιανη) в 1086 година, когато е дадено на Леон Кефала като награда за делата му при обсадата на Лариса от норманите.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е седалище на Оливеровата нахия в XV век и по-късно на Фущанската каза. В него се провежда пазар, на който идват хора от Мъглен, Воденско, Гумендженско, Гевгелийско и дори от полските села на Въртокопско и Ениджевардарско.[2]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Фущани:
| „ | Главен център на Мъгленската каза е градчето Фущяни, разположено в източното подножие на Кожю. То е населено с мюсюлмани и помаци, чийто разговорен език е българският. Във Фущяни има 300 къщи, 242 нуфузи, които плащат 13039 пиастри данък... Цялата земя в това градче принадлежи на мюсюлманите, а местните християни се занимават с производство на платове и наемат къщи от турците... И мюсюлманите и християните говорят на български.[5] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Фуштани живеят 650 българи християни и 1750 българи мохамедани.[6] Теодор Капидан също определя Фущани като българско село.[7]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Фущани с 80 жители българи християни и 2186 българи мюсюлмани.[1]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Фущане (Фуштане) има 367 къщи славяни мохамедани и 17 къщи цигани християни.[8]
В 1924 година мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени малоазийски и тракийски гърци, бежанци от Турция.[1] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 249 бежански семейства и 1042 души.[9] Според други данни в 1928 година в селото има 1160 жители, от които 1008 бежанци и 152 местни.[1]
По време на Втората световна война от декември 1943 до април 1944 година в селото е разположен Главният щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония. Тук е формирана и Втора македонска ударна бригада, провежда се комунистическо съвещание и младежки конгрес.[1] При Фущани партизаните нанасят тежки загуби на германски части.[2]
В 1981 година селото има 651 жители. В 1991 година има 583 жители.[4] Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а турският - слабо.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Раковица[11] | Ράκοβιτς | Каравидия | Καραβίδια[12] | река на И от Фущани[11] |
| Зимовни[11][13] | Ζημόβι | Химадио | Χειμαδιό[12] | връх на СИ от Фущани[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1955[1] | 1724[1] | 1160[1] | 1311[1] | 776[2] | 955[2] | 793[2] | 651[2] | 583[2] | 542 | 454 | 333 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 103. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 104. (на македонска литературна норма)
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ а б Η Φούστανη // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 118. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 6, архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303184737/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/introducere.pdf, посетен на 3 февруари 2009
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
| ||||||||||||||||||||||||
