Гостолюби
| Гостолюби Κωνσταντία | |
| — село — | |
 Гроб от Желязната епоха | |
  Гостолюби  Гостолюби  Гостолюби | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 180 m |
| Население | 514 души (2021 г.) |
Гостолюби (на гръцки: Κωνσταντία, Констандия, до 1925 година Κωστελούπ, Костелуп[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Гостолюби е разположено 180 m в източната част на котловината Мъглен (Моглена) в подножието на планината Паяк (Пайко). Отдалечено е на 5 km североизточно от Къпиняни (Ексаплатанос) и на 11 km от град Съботско (Аридеа). Източно от селото се намира аязмото Свети Тодор, от което вероятно носи името си съседното село Тодорци.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В 1995 година в местността Ксирика е открит некропол от Желязната епоха (1100 – 700 г. пр. Хр.).[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според Стефан Веркович към края на XIX век Гостолюби (Гостолюбе) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 640 души и 180 домакинства.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Гостолюби живеят 1300 българи мохамедани.[5]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 1440 жители.[3]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гостолюбе (Гостољубе) има 184 къщи славяни мохамедани.[6]
В 1924 година мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени понтийски гърци, бежанци от Котиора, малко от Трапезунд, туркогласни караманлии и бежанци от Чорум и Ахметли.[2][7]
В 1925 година е преименувано на Констандия. Според преброяването от 1928 година селото е бежанско със 165 бежански семейства и 741 души.[8]
Селото пострадва силно в Гражданската война. На 10 февруари 1947 година части на Демократичната армия на Гърция го нападат, убиват 34 жители и изгарят много къщи.[2]
Произвеждат се десертно грозде, жито, тютюн, овошки, като е развито и скотовъдството.[3]
Църквата в селото е посветена на Свети Нектарий и в нея се пазят част от мощите на светеца.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Църтека Тумба[9] или Църцека Тумба[10] | Τσερτέκα Τουμπα | Мавро Ипсома | Μαϋρο Ὑψωμα[11] | връх на И от Гостолюби (1055 m)[9] |
| Вирови | Βιρόβι | Вати неро | Βαθύ νερό[11] | |
| Раковиц[12] | Ρόκαβιτς | Констандия | Κωνσταντία[11] | връх на И от Гостолюби (1149 m)[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1208[3] | 1197[3] | 785[7] | 1144[7] | 994[7] | 1029[7] | 802[7] | 719[7] | 724[7] | 759[2][13] | 570 | 514 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Η Κωνσταντία // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 86. (на македонска литературна норма)
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ — Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ а б Yiannitsa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Τοπική Κοινότητα Κωνσταντίας // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
| ||||||||||||||||||||||||
