Невор
- Вижте пояснителната страница за други значения на Неохори.
| Невор Νεοχώρι | |
| — село — | |
  Невор  Невор  Невор | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 170 m |
| Население | 315 души (2021 г.) |
Невор, Нивор, Невохор или Мало Северник, Мало Северяни (на гръцки: Νεοχώρι, Неохори, катаревуса: Νεοχώριον, Неохорион) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Невор е разположено на 170 m в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 7 km северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато в османски дефтери от XIV век.[1]
В XIX век Невор е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович към края на XIX век Невор (Невохор) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 362 души и 95 домакинства.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Невор живеят 630 турци.[3]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото като българско мохамеданско с 674 души. Според Тодор Симовски това е вярно, а Кънчов греши.[1]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Невор има 155 къщи славяни мохамедани.[4]
В 1924 година жителите на селото са изселени в село Деирмендюзю (област Чанаккале, община Галиполи), Турция.[5] В 1926 година е преименувано на Промахи. От 1926 до 1927 година е слято със съседното село Северяни (Ворино).[6][7] След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Невор е изселено в Турция и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 121 бежански семейства и 439 души.[8]
Селото произвежда тютюн, пипер, жито, овошки.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 771[1] | 624[1] | 420[1] | 635[1] | 529[1] | 585[1] | 604[1] | 550[1] | 489[1] | 469 | 395 | 315 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 94. (на македонска литературна норма)
- ↑ Райчевски, Стоян. Географски предели – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 31.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| ||||||||||||||||||||||||
