Направо към съдържанието

Мъгленска крепост

Вижте пояснителната страница за други значения на Мъглен.

Мъгленска крепост
Κάστρο Μογλενών
Развалините на крепостта
Развалините на крепостта
Карта Местоположение
Информация
Страна Гърция
Терит. единицадем Мъглен
МестоположениеСлатина
Статутпаметник на културата
Състояниечастично запазена
Собственикдържавна
Мъгленска крепост в Общомедия
Фрагмент от крепостта

Мъгленската крепост (на гръцки: Κάστρο Μογλενών, Κάστρο Χρυσής) е средновековна крепост, чиито развалини се намират днес в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), непосредствено до село Слатина.[1][2]

Крепостта е изградена в ранновизантийския период, вероятно преди VI век. През следващите векове селището бавно се развива и се оформя като крепост.[2]

Крепостта е идентифицирана като Мъглен – средновековен град, седалище на едноименната византийска тема и епархия поне от XI век.[1]

Според пътешественика от XIX век Алфред Делакулонш това е мястото на античния град Европос, версия приета и от археоложката Депсина Евгениду. На мястото обаче не са открити антични останки и за местоположението на Европос има и други версии - в 1913 година Николаос Пападакис го идентифицира с Рудинското кале край Рудино (Алорос).[1]

Крепостта е отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица[3] срещу войските на Василий II Българоубиец, който за да я превземе в 1015 година е принуден да отклони река Мъгленица, подкопава основите на твърдината и чак след като използва и огън, успява да проникне в крепостта.[4] Мъглен е споменат в грамотите на император Василий II, определящи границите на Охридската архиепископия.[1]

В 1082 година градът е окупиран от норманиите на Боемунд, който се грижи и за възстановяването на стените. През същата година великият доместик Григорий Бакуриани прогонва норманите и разрушава стените.[2]

През XII век по време на династията на Комнините Мъглен е място за заточение на еретици, а по-късно място за заселване на печенеги.[2] В XII век е засвидетелстван епископ Иларион Мъгленски (1134 - 1164).[5][6] [2]

Крепостта минава в български ръце в XIII век при цар Иван Асен II. Около 1350 година е завладян от сърбския крал Стефан Душан, а по-късно може би отново става византийски за известно време. Изглежда, че през този период крепостта запада и постепенно запустява, вероятно много преди турското завоевание в края на XIV век.[2]

След 1922 година бежанците, заделени в района използват строителен материал от крепостта и базиликата, за да построят къщите си.[2]

В 1980 година Мъгленската крепост е обявена за защитен археологически обект.[7]

Проучването на обекта започва в периода 1985 - 1987 година.[2] Запазените стени на крепостта са от X – XII век, но вероятно са изградени върху по-стари. Стените са проследими цялостно, но по-добре запазени са в южната и югоизточната част.[1] Оцелелите стени са с дължина около 500 m и достигат до 7 m височина.[1] Дебели са 2,4 m.[2] Стените са направени от речни камъни от река Мъгленица и редове счупени тухли. Запазени са две елипсовидни, една кръгла и една квадратна кула.[1] Открити са и два храма от X - XII век.[2]

Селището оградено от стените обхваща 40 декара, като изглежда е било разширено на изток. В рамките на крепостта е открита трикорабна епископска базилика от XI - XII век. Извън стените, в Долния град е открита гробищна църква.[1]

  1. а б в г д е ж з Κάστρο Χρυσής // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-03. Посетен на 3 април 2018.
  2. а б в г д е ж з и к Κάστρο Χρυσής // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 януари 2024 г. (на гръцки)
  3. Пламен Павлов, Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: Абагар, 2000.
  4. Чолпанов, Борис. Векове от слава, том 1. Военно издателство, 1976. с. 90.
  5. Православная энциклопедия. Т. XXII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2009. ISBN 978-5-89572-040-0. с. 201-204.
  6. Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 190. (на гръцки)
  7. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/68102/2652/4-12-1979 - ΦΕΚ 188/Β/25-2-1980 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-09-27. Посетен на 18 октомври 2014.