Иларион Мъгленски
| Иларион | |
 | |
| светител | |
|---|---|
| Роден | XII век вероятно Охрид, Византийска империя |
| Починал | 21 октомври 1164 г. |
| Почитан в | Източноправославна църква |
| Празник | 21 октомври |
| Иларион в Общомедия | |
Иларион (на гръцки: Ιλαρίων) е православен духовник, първият засвидетелтван епископ на Мъгленска епархия от XII век, обявен за светец в лика на светителите заради борбата му с еретиците.[1][2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Според Александър Соловьов и Димитър Ангелов[3] възможно е първото житие на Иларион да е написано от ученика му и наследник Петър, но сведения в източниците за това няма.[2] Основният източник за епископ Иларион е пространното му житие, написано в XIV век от патриарх Евтимий Търновски.[4] Вторият източник е проложният разказ „Пренасяне мощите на свети Иларион, епископ Мъгленски, в град Търново“, съставен във втората четвърт на XIII век очевидно във връзка с пренасянето на мощите в Търново.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]В църковно-научната литература от XIX век се налага мнението, че Иларион има български произход, тъй като като светец той се почита само у южните славяни.[2] Според житията той е роден в знатно семейство и получава добро образование. Вероятно е роден в Охрид. Въпреки това, на 18 години той се замонашва и впоследствие е избран за игумен в неизвестен манастир. Според Пространното житие на архиепископ Евстатий Охридски се явява Света Богородица и му казва „Не отлагай, архиепископе, а сложи светилото върху свещника. Казвам – вземи Иларион, настоятеля на манастира, и го постави за пастир на мъгленци. Защото ще отвърне мнозина от съблазънта и ще ги насочи към светлината на благоразумието“.[4] Съответно Евстатий около 1134 година ръкополага Иларион за епископ на град Мъглен. Там той открито влиза в конфликт с местните еретици – богомили, арменци и павликяни, които правят и опит да го убият с камъни. Иларион връща мнозина в лоното на православието и построява черква и манастир „Свети Апостоли“ на мястото на еретичните сборища.[4][2] С „догматическо слово“ Иларион укрепва вярата и на император Мануил I Комнин (1143 – 1180), който бил склонен към еретическо учение.[2]
Той умира на 21 октомври 1164 година и е погребан в основания от него манастир. Наследен е като игумен на манастира ученика му Петър.[2]
Почит
[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта си Иларион се явява на монасите и всява ред в изпадналия в беззаконие манастир. На гроба на Иларион започват да стават много изцеления и други чудеса. Ковчегът на Иларион е отворен и мошите му са открити нетленни.[4][2]
До началото на XIII век култът към Иларион е местен – дните на смъртта му и пренасянето на мощите са свързани с тези на преподобния Иларион Велики. На 21 октомври 1206 година българският цар Калоян (1196 – 1207) пренася мощите на светеца в столицата Търново и ги полага вероятно в храма „Възнесение Господне“. По-късно цар Иван Асен II (1218 – 1241) ги мести в новопостроената църква „Свети Четиридесет мъченици“, построен в чест на Клокотнишката победа в 1230 година.[2]
След османското нашествие и падането на Търново в 1393 година мощите на светеца са загубени. Според Виктор Григорович, който се позовава на разкази на очевидци, около 1845 година мощите били в гробница в превърната в джамия „Възнесение Господне“. Според други сведения при завоеванието мощите са скрити, а в XIX век пренесени в Цариград. Анонимната византийска хроника №72а казва, че след завоеванието на Търново султан Баязид Ι „намерил тялото на светия Иларион Чудотворец епископ Мъгленски и го подарил на господаря Константин, който пребивавал в Жиглово и го отнесъл в светия манастир на Архангелите в Сарандапор“.[2]
В България има посветен само един храм в чест на свети Иларион, епископ Мъгленски. Малката, но красива черква, се намира в село Струма, Сандански[5].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Св. Иларион Мъгленски // Pravoslavieto.com. Посетен на 3 април 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к Православная энциклопедия. Т. XXII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2009. ISBN 978-5-89572-040-0. с. 201-204.
- ↑ Ангелов, Димитър. Богомилството в България. София, Наука и изкуство, 1969. с. 51 – 52, 55, 410 – 413.
- ↑ а б в г Пространно житие на Иларион Мъгленски. Превод: Мария Спасова и Климентина Иванова по Зографския сборник (от края на 14 век). В: Стара българска литература. Том 4. Житиеписни творби. София, Български писател, 1986.
- ↑ Сеизова, Ива. Село Струма събира 400 участници на фестивал // БНР Радио Благоевград. 2024-04-11. Посетен на 2024-10-21.
| ? | → | мъгленски епископ (1134 – 21 октомври 1164) |
→ | ? |
| |||||||||||||||||
.jpg)
