Гавриил Лесновски
| Свети Гавриил Лесновски | |
 Свети преподобни Гавриил Лесновски, стенописно изображение от „Свети Архангели“ в Рилския манастир, Димитър Зограф, 1845 г. | |
| Светец и отшелник | |
|---|---|
| Роден | XI век[1] |
| Почитан в | Източноправославния свят |
| Празник | 15 януари |
| Свети Гавриил Лесновски в Общомедия | |
Гавриил Лесновски (среща се и като Гавраил и Гаврил) е български светец и отшелник, един от тримата следовници на Иван Рилски, заедно с Прохор Пчински и Йоаким Осоговски.
Според житието му, Гавриил е син на болярско семейство от село Осиче, Кривопаланско. Получава добро образование и се жени и с парите на родителите си изгражда църквата „Рождество Богороднично“ в Осиче. След смъртта на съпругата си, Гавриил постъпва в Лесновския манастир и с разрешението на игумена се оттегля в пустинничество близо до Злетово. В търсене на по-усамотено място, той се премества в Луково, а след това в разположения сред гъста гора Орлов връх, където прекарва в пост и молитва цели 30 години. След смъртта на отшелника мощите му са открити и пренесени в Лесновския манастир, където се създава култ към светеца.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Мощите на свети Гавриил Лесновски са пренесени в столицата Търново от Калоян или Иван Асен II и са положени в църква на хълма Трапезица, като съдбата им днес е неизвестна.
Образът на свети Гавриил Лесновски присъства често в българските храмове. Паметта на преподобния отшелник се чества от БПЦ на 15 януари, заедно с другия просиял български светец свети Прохор Пчински.
Днес в България няма посветен нито един храм в чест на Свети Гавриил Лесновски[3].
На йеромонах Гаврил Лесновски е наречена улица в квартал „Симеоново“ в София (Карта).
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Св. преподобни Гавриил Лесновски на сайта pravoslavieto.com
- Т.Моллов. Народният светец Гавриил Лесновски - ездач на Ммечка на сайта liternet.bg
- Пл. Павлов, Хр. Темелски. Български светци и духовни водачи от Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петров, П., Гюзелев, В, Георгиева, Ц., Цанев, Д., Христоматия по история на България: Ранно средновековие, XVII-XII в., том 1, София, 1978, Издателство „Наука и Изкуство“, стр. 456.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 239.
- ↑ Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет. Публичен регистър на храмовете и молитвените домове // Посетен на 2024-01-13.
| |||||||||||||||||
.jpg)
