Ошински манастир
| Ошински манастир Αρχαγγέλου Μιχαήλ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Ошин |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Воденска, Пелска и Мъгленска |
| Архиерейско наместничество | Съботско |
| Изграждане | 1843 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| Ошински манастир в Общомедия | |
Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“ (на гръцки: Ιερά Μονή Αρχαγγέλου Μιχαήλ) е манастир в Егейска Македония, Гърция, част от Воденската, Пелска и Мъгленска епархия на Вселенската патриаршия.[1][2][3] Манастирът е посветен на Чудото на Архангел Михаил в Хони (του εν Χώναις θαύματος).[4]
География
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен на малко бърдо над село Ошин (Архангелос) в северните поли на планината Паяк (Пайко) в областта Мъглен (Моглена). Обкръжен е от гора от кестени, орехи, яблани, череши с езерца и малки водопади. Забележителен е малкият мост над потока край манастира.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Манастирът е построен в XI век на мястото на старо езическо светилище на Артемида Агротера, съдейки по открития олтар.[2] Носи името на Свети Йоан Предтеча и е под пряката юрисдикция на Великата Лавра в Света гора. Около 1790 година власите помаци от съседното село Нъте го изгарят. Възстановен е 1843 година и посветен на Архангел Михаил. В 1888 година е изписана от зографите крушевчани Анастас Зограф и синовете му Вангел и Никола.[4][5][6]
Разположен в населената с мъгленорумъни област Влахомъглен, манастирът става център на румънската пропаганда в региона. Затова в 1905 година гръцки андарти нападат манастира и убиват игумена му.[7] Игумен на манастира става гръцкият офицер Михаил Анагностакос под името отец Христос.[8] и център на гръцката въоръжена пропаганда. Манастирът е ползван като база от Георгиос Какулидис (Михалис Драгас), Николаос Влахос, Емануил Скундрис.[6][2] Според гръцки източници в 1903 година манастирът е изгорен от власи мюсюлмани от Нъте.[3]
Между 1940 и 1989 година манастирът запустява. В 1989 година Воденската митрополия го възстановява.[1]
Църквата е обявена за исторически паметник на 30 юни 1986 година.[9]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение католиконът на манастира от 1843 година е трикорабна базилика с повдигнат оберлихт, нартекс, женска църква и трем от три страни. Във вътрешността трите кораба са разделени с две редици от шест изписани колони, свързани помежду си с дървени рамки измазани с кал, глина и слама. Централният кораб е засводен, а страничните са с равни дървени тавани, заменени в 1996 година. Отвън на северозападния ъгъл има каменен релеф, изобразяващ глава на овен, на североизточни ъгъл има следи от унищожен релеф, на западната страна има релефен кръст, а на източната птица, вероятно орел.[2] В трема има малко запазени стенописи от 1858 година и от 1896 година.[4]
Във вътрешността е впечатляващ дървеният резбован иконостас, датиращ от 1860 година. Иконостасът е богато изписан в четири последователни зони. Първата зона са дванадесетте царски икони – Света Злата Мъгленска, Свети Козма Етолийски, Архангел Михаил, Свети Иларион Мъгленски, Чудото в Хони на Архангел Михаил, Света Богородица, Христос, Свети Димитър, Архангел Михаил, която е дело на светогорски зографи, Свети Георги Нови Кападокийски и Свети Георги Нови Янински. В двете средни зони на иконостаса има четиридесет и шест по-малки икони, а в последната зона са девет.[2] Най-старата икона е от 1762 година.[4]
Стенописите на крушевските зографи от 1888 година са впечатляващи, като тези на южната стена са уникални. Двете най-забележителни сцени са вдъхновени от Стария Завет. Първата е унищожението на Йерусалим и клането на евреите. Изобразен е Авдемелех, който спи под едно дърво, а над него виси кошница, пълна със смокини. Същата сцена е изобразена в „Света Параскева“ в Бериславци. Втората сцена изобразява мъчението на пророк Исая от цар Седекия. Пророкът е изобразен с главата надолу, сечен от двама палачи. Сцената се среща в много църкви от средата на XIX век. На северната стена на наоса са изобразени сцени от живота на Христос, страстите и множество светци, главно в третата долна зона от четирите. На западната стена е мъченичеството на Света Злата. Във вътрешността впечатляват огромната сцена на Успение Богородично и Акатистът.[2]
- Стенописи
-
Фреска от църквата -
-
Света Злата Мъгленска -
Икона с румънски надпис
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Τουσίμης, Γεώργιος, Αλίκη-Αικατερίνη Στουγιαννάκη. Ιερά Μονή Αρχάγγελου Μιχαήλ, Αριδαίας – Πέλλης, ιστορική έρευνα. Έδεσσα, έκδοση της Ιεράς Μονής του Αρχάγγελου Μιχαήλ αριθ. 1, 1992.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ιερά Μονή Αρχαγγέλου Μιχαήλ // Μοναστήρια της Ελλάδος. Посетен на 25 юни 2017.[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е ж Ιερά Μονή Αρχαγγέλου Μιχαήλ // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-05-13. Посетен на 21 април 2018.
- ↑ а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 558. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ а б в г 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. σ. 575. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Αρχάγγελος // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ а б Τοπική Κοινότητα Αρχαγγέλου // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 264.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 142.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/15591/339/2-6-1995 - ΦΕΚ 579/Β/30-6-1995 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-22. Посетен на 18 октомври 2014.
