Тресино
| Тресино Όρμα | |
 | |
  Тресино  Тресино  Тресино | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 310 m |
| Население | 532 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 584 00 |
| Телефонен код | 2384 |
Тресино (на гръцки: Όρμα, Орма, до 1925 година: Τρέσινο, Тресино, катаревуса: Τρέσινον, Тресинон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Тресино е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена) в подножието на Малка Нидже, на 310 m надморска височина, на река Белица (Μπέλιτσα).[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност
[редактиране | редактиране на кода]Топонимът Орма или Орми (Ορμα, Ορμη) е споменат от множество антични писатели.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Етимологията на Тресино се извежда народно от три сина и според легендата селото е основано от трима братя. Според друга версия е от три села, а според трети е от треска.[2]
В XIX век Тресино е село във Воденска каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ в Тресино е от 1865 година.[4] Селото е чифлик и принадлежи на бея на Бизово.[2] Според Стефан Веркович към края на XIX век Тресино (Тресина) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 171 души и 47 домакинства.[5]
Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тресинон (Trésinon), Мъгленска епархия, живеят 390 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тресино (Tressino) е посочено като село във Воденска каза със 100 къщи и 350 жители българи и 136 помаци.[7]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Тресино живеят 430 българи християни и 250 българи мохамедани.[8]
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Тресино (Tressino) има 800 българи екзархисти.[10] В 1909 година в Тресино е открито българско училище.[11]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Тресино с 450 жители българи християни и 250 българи мюсюлмани.[12]
По време на Балканската война 1 човек от Тресино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Тресина има 70 къщи славяни християни и 70 къщи славяни мохамедани.[14]
След Гръцко-турската война, по силата на Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското население на Тресино е изселено в Турция (село Оджаклар, Ердек) и в селото са настанени 205 гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт.[12] В 1925 година е прекръстено на Орма.[12] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 бежански семейства и 171 души.[15] В 1940 година селото има 1534 жители, от които 1316 местни и 216 бежанци.[12]
През юни 1945 година Националната гвардия провежда акция в Тресино за издирване на членове на Българския клуб в Солун. Иззети са 150 лични карти. Десет души са заловени при опит да избягат в България.[16]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция – част от жителите му бягат в социалистическите страни, а част са преселени от властите в полските села. След нормализацията на обстановката, част от селяните се завръщат и обновяват селото.[12]
В 1981 година селото има 685 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.[17]
Селото произвежда лук, пипер, овошки и е развито частично и скотовъдството.[12]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Сува река[18] | Σούνα | Ксеропотамос | Ξεροπότάμος[19] | река в Мала Нидже на ЮИ от Тресино[18] |
| Рамница[20] | Ραμνιτς | Исиотопос | Ίσιότοπος[19] | връх в Мала Нидже на Ю от Тресино (721 m)[20] |
| Гърлето[20] | Γκαρλέντο | Гемисма | Γέμισμα[19] | местност на ЮИ от Тресино[20] |
| Юруци път[20] | Ίρουτσιπατ | Матиясма | Μάτιασμα[19] | местност на И от Тресино[20] |
| Мицова нива[20] | Μήτσα Νίβα | Хорафи ту Митро | Χωράφι τοϋ Μήτρο[19] | връх в Мала Нидже на ЮЗ от Тресино (757,2 m)[20] |
| Изворо[20] | Ίσβορο | Пиги | Πηγή[19] | местност в Мала Нидже на З от Тресино[20] |
| Слатина[20] или Средна[18] | Σλάτινα | Грисотопос | Xρυσσότοπος[19] | връх в Мала Нидже на З от Тресино (906 m)[20] |
| Делимишница[20] | Ντελιμίσνιτσα | Капетан Гарефис | Καπετάν Γαρέφης[19] | река в Мала Нидже на З от Тресино[20] |
| Рамна бука[20] | Ράμνα Μπούκα | Исия Оксия | Ίσια Όξυά[19] | връх в Мала Нидже на З от Тресино (1493,8 m)[20] |
| Креминак[20] | Κρεμινάκος | Склири Петра | Σκληρή Πέτρα[19] | връх в Мала Нидже на З от Тресино (2157,1 m)[20] |
| Виро[20] | Βίρο | Вати неро | Βαθύ νερό[19] | гранична река в Мала Нидже на З от Тресино, приток на Бистрица[20] |
| Плочите[20] | Πλοτσίντα | Плакес | Πλάκες[19] | гора в Мала Нидже на З от Тресино[20] |
| Бистрица[20] | Μπίστριτσα | Катаро | Καθαρό[19] | река в Мала Нидже на З и на С от Тресино[20] |
| Томорица[20] | Τομαρίτς | Панайоту | Παναγιώτου[19] | връх в Нидже на З от Тресино (924 m)[20] |
| Цървена стена[20] | Τσαρβέντα Στενά | Кокини Петра | Κόκκινη Πέτρα[19] | река в Нидже на СЗ от Тресино и на С от Томорица[20] |
| Катранца вода[20] или Картарца вода[18] | Καρτάσκα Βόδα | Коцифонеро | Κοτσιφόνερο[19] | река в Нидже на З от Тресино[20] |
| Греда[20] | Γκρέτα | Докари | Δοκάρι[19] | връх в Нидже на СЗ от Тресино (1604 m)[20] |
| Борика[20] | Μπουρίκα | Певкофито | Πευκόφυτο[19] | връх в Нидже на СЗ от Тресино (1688 m[20] или 1595 m[18]) |
| Ямата[18] | Γιάματα | Клефторема | Κλεφτόρεμα[19] | река в Нидже на СЗ от Тресино, ляв приток на Белица[18] |
| Скрета[20] | Σκρέτα | Кедрон | Κέδρον[19] | възвишение на С от Тресино (474,7 m)[20] |
| Боро[20] | Μποϋρο | Кастаниес | Καστανιές[19] | връх в Нидже на СЗ от Тресино (805 m)[20] |
| Бела Грота[20] или Бело Гротло[18] | Μπέλα Γκρότα | Аспрос Сволос | Άσπρος Σβώλος[19] | връх в Нидже на СЗ от Тресино, гранична пирамида № 117 (23256 m)[20] |
| Браварник[18] | Πράβαρνικ | Анаподон | Άνάποδον[19] | местност в Нидже на СЗ от Тресино и на С от връх Греда[18] |
| Рамноборска река[18][20] | Ράμνα Μπορ | Исио Певко | Ίσιο Πεύκο[19] | река в Нидже на СЗ от Тресино (Колова)[18][20] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1182[12] | 1166[12] | 1172[12] | 1534[12] | 457[12] | 733[12] | 692[12] | 685[12] | 712[12] | 649 | 641 | 532 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Тресино
Атанас Гогов (Αθανάσιος Γώγου), гръцки андартски деец[21]- Георги Марков (Γεώργιος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас[22]
- Димитър Минов (Δημήτρης Μήνος), гъркомански андартски деец от трети ред[22][23][21]
- Иван Аврамов (Ιωάννης Αβραμίδης), гръцки андартски деец[21]
- Иван Гогов (Ιωάννης Γώγου), гръцки андартски деец[21]
- Иван Петров (Ιωάννης Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[22]
- Иван Янев (Ιωάννης Γιάννου), гръцки андартски деец от трети клас[22]
- Костадин Попанастасов (Κωνσταντίνος Παπαναστασίου), гръцки андартски деец, четник[22]
- Петър Петров (Πέτρος Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[22][21]
- Тоде Петров (Σταύρος (ΤΟΔΗΣ) Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[22]
- Христо Аврамов (Χρήστος Αβραμίδης), гръцки андартски деец[21]
- Христо Гогов (Χρήστος Γώγος), гръцки андартски деец от трети клас[22]
- Христо Марков (Χρήστος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас[22][21]
Яне Димов (1889/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, 14 воденска дружина[24]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Ιωάννου, Δ. Τοπική Κοινότητα Όρμας // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-18.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 12 септември 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 102. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 238 и 883.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 274 – 275.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 238.
| ||||||||||||||||||||||||
