Върбени (дем Въртокоп)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Върбени.
Върбени Νέα Ζωή | |
— село — | |
![]() Пробитата скала край Върбени | |
Страна | ![]() |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Въртокоп |
Географска област | Сланица |
Надм. височина | 153 m |
Население | 128 души (2021 г.) |
Върбени (на гръцки: Νέα Ζωή, Неа Зои, в превод нов живот) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 130 m надморска височина, на около 12 km североизточно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица.[1] Селото е в Драгоманския пролом, през който река Строница (Умин дол) излиза от Мъглен.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В местността Териклия, източно от Върбени има останки от праисторическо селище.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Върбени е малък чифлик във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Върбени (Varbéni) е посочено като село във Воденска каза с 56 къщи и 233 жители българи.[4] Към края на XIX век българското население се изселва и на негово място се заселват цигани.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Върбени има 21 жители цигани.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. При преброяването от 1912 година селото е отбелязано с език цигански и религия мюсюлманска.[6] Мюсюлманското население на Върбени е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Понт и Кавказ.[1] В 1928 година селото е чисто бежанско със 71 бежански семейства и 272 жители бежанци.[7]
По време на Гражданската война селото пострадва силно и населението му е евакуирано.[1]
Селото произвежда тютюн и пшеница и се занимава и със скотовъдство.[1]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Мала Горица[2][8] | Μικρή Γκορίτσα | Дасаки | Δασάκι[9] | възвишение в Паяк на СИ от Върбени (296 m)[2] |
Шейтанка[8] | Σεϊτάκα | Дяволотопос | Διαβολότοπος[9] | възвишение на Ю от Върбени (301 m)[8] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 266[1] | 344[1] | 269[1] | 281[1] | 228[1] | 246[1] | 189[1] | 201 | 151 | 128 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 46. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/53305/3008 π.ε./5-2-1997 - ΦΕΚ 228/Β/26-3-1997 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-07-24. Посетен на 22 юни 2018.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
|