Направо към съдържанието

Недирчево

Недирчево
Άνυδρο
— село —
Гърция
40.8336° с. ш. 22.2072° и. д.
Недирчево
Централна Македония
40.8336° с. ш. 22.2072° и. д.
Недирчево
Воденско
40.8336° с. ш. 22.2072° и. д.
Недирчево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВъртокоп
Географска областСолунско поле
Надм. височина35 m
Население338 души (2021 г.)

Недирчево (на гръцки: Άνυδρο, Анидро, катаревуса: Ἄνυδρον, Анидрон, до 1926 Νιδήρ или Νεδήρ, Нидир или Недир[1]), на турски Надър, е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп.

Селото е разположено на 35 m надморска височина в Солунското поле на 27 km западно от Енидже Вардар (Яница), на 8 km севоризточно от Въртокоп (Скидра) и на 18 km източно от Воден (Едеса).[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Недирчево е турско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Недирчево има 290 жители турци.[3]

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Недирчево има 55 къщи славяни християни и 5 къщи цигани мюсюлмани.[4]

След Гръцко-турската война, в 1924 година в него са настанени 350 семейства тракийски гърци бежанци от село Баиркьой (Вайрио). В селото са построени църква „Свети Николай“ и параклис „Свети Харалампи“.[5] В 1928 година селото е чисто бежанско със 128 бежански семейства и 463 жители бежанци.[6] В селото са заселени и няколко влашки семейства.[2]

Жителите на селото се изселват към големите градове и в чужбина. Селото произвежда жито, тютюн, овошки и градинарски култури.[7]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 403[2] 498[2] 500[2] 720[2] 711[2] 557[2] 488[2] 490[2] 490[2] 534 382 338
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 74. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
  4. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  5. Недирчево на сайта на бившия дем Мениида, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225904/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=15, посетен на 22 януари 2010 
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 75. (на македонска литературна норма)