Превъртенец
Превъртенец Δελικλή Καγιά | |
— село — | |
Страна | ![]() |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Въртокоп |
Превъртенец (изписване до 1945 година: Прѣвъртенецъ, на гръцки: Δελικλή Καγιά, Деликли Кая) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Въртокоп (Скидра), в административна област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Превъртенец е разположено на 10 km северно от демовия център Въртокоп (Скидра), в непосредствена близост до Върбени, южно от реката Гениз дере.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Превъртенец е малко българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Привиртенец (Privirténetz) е посочено като село във Воденска каза с 63 къщи и 244 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Прѣвъртенецъ има 54 жители българи.[3]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Приварянец (Privarjanetz) има 30 жители власи.[4]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Превъртенец остава в Гърция. Българските му жители се заселват в Цакони и в селото остават само скотовъдци номади.[1]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 55[1] | 1[1] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 56. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
|