Маврейново
| Маврейново Μαύρο | |
| — село — | |
 ]Изглед към Маврейново и Мандалево от манастира „Света Богородица“ над село Бабяни] | |
  Маврейново  Маврейново  Маврейново | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 80 m |
Маврѐйново[1] или Мавреново, Маврейково (на гръцки: Μαύρο, Мавро, катаревуса: Μαύρον, Маврон, до 1926 година Μαύριανη, Мавряни[2]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Въртокоп, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Развалините на селото са разположени на надморска височина от 80 m в Солунското поле, непосредствено северно от Мандалево (Мандало).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Маврейново (Μαβρένοβον) има 5 семейства християни.[4]
В началото на XX век Маврейново е изцяло българско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Маврейново има 56 жители българи.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мавреново (Mavrenovo) има 80 българи екзархисти.[7]
В 1910 година в селото (Μαυρένοβον) има 55 жители екзархисти.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. При преброяването от 1913 година в селото има 41 мъже и 31 жени.[9]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Мавреново има 11 къщи славяни християни.[10]
В 1924 година по официален път 30 българи се изселват в България.[3] Изплатен е 1 имот на жители, които са се изселили в България.[11] В селото са заселени 95 души гърци бежанци.[3] В 1926 името на селото е сменено на Мавро, в превод черно. В 1927 година селото е смесено местно-бежанско.[9]
Селото е слято с Мандалево.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 72[3] | 85[3] | 182[3] | 216[3] | 192[3] | 206[3] | 180[3] | 199[3] | 202[3] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 74. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος. Σλαβόφωνοι μετανάστες και πρόσφυγες από τη Μακεδονία και τη Δυτική Θράκη (1912 – 1930), διδακτορική διατριβή, Θεσσαλονίκη 1996. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
| |||||||||||||||||||||
