Успение Богородично (Бабяни)
| „Успение Богородично“ Κοιμήσεως της Θεοτόκου | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Бабяни |
| Вероизповедание | православие |
| Епархия | Воденска, Пелска и Мъгленска |
| Архиерейско наместничество | Въртокопско |
| Статут | действащ |
Бабянският манастир „Успение Богородично“ или „Света Богородица“ (на гръцки: Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου στη Λάκκα, Παναγία Μπάμπιανης) е женски православен манастир в ениджевардарското село Бабяни (Лака), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е разположен на два километра северно от Бабяни, в южните поли на Паяк.
История
[редактиране | редактиране на кода]Най-старата дата в манастира, който първоначално е мъжки, е в надписа на камбанарията на църквата - 1714 година. От външната страна на южната стена на църквата, върху релефна плоча има втора дата: 1888, годината в която манастирът е обновен. В 1991 година след земетресение отново е ремонтиран.[3][2] Манастирската църква е служила за енорийска на Бабяни.[3] Българският кукушки околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Бабян, 7-8/III, 1 ч. от Мандалево. 26 български екзархийски къщи... Десет минути вън от селото, в самите поли на Паяк планина, има манастир „Св. Богородица“, без монаси. Той притежава около 150 погона нивя, ала приходите му се злоупотребяват. Манастирската черква, в която се черкуват селяните, е затворена.[4] | “ |
Архивите на манастира са унщожени през Гражданската война в 1946 - 1949 година. Манастирът е възстановен в 1979 година като женски.[3]
В 1991 година след земетресение отново е ремонтиран.[2]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Католиконът на манастира е трикорабна базилика с двускатен покрив. Вътре в църквата са оцелели малко стенописи - в апсидата е Света Богородица Ширшая небес и йерарси в долната зона, в протезиса е Цар на славата, а в основата на купола пояс с лица на ангели. Иконостасът е дървен и модерен с 12 стари икони. Иконите са местно дело от втората половина на XIX век с изключение на смятаната за чудотворна икона на Богородица на десния проскинитарий и иконата на Събора на светите апостоли. Иконите се отличават със силните черти на лицата и с интензивна, тъмна проплазма. Големите изразителни очи съчетават сериозността и радостта, а дрехите винаги са в много интензивни цветове. Фонът е обикновено в сини нюанси, а сигнатурите са с главни букви. Иконите на Богородица и Апостолски събор са от друга работилница и се отличават със стилизирани непропорционални анатомични характеристики и скованост на телата, които придават интензивна изразителност и загадъчност на образите. Те са много по-ранни от другите икони и са дело на добър познавач на иконографското изкуство.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ιερές Μονές // Ιερά Μητρόπολη Εδέσσης, Πέλλης και Αλμωπίας. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου στη Λάκκα // Δήμος Πέλλας. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г Σύναξη της Παναγίας Μπάμπιανης στην Λάκκα Πέλλας // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 23 август 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 84.
