Ризово
| Ризово Ριζό | |
| — село — | |
  Ризово  Ризово  Ризово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 911 души (2021 г.) |
Ризово (на гръцки: Ριζό, Ризо, на катаревуса: Ριζόν, Ризон, до 1926 година Ρίζοβον, Ризовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено южно от демовия център Въртокоп (Скидра) в областта Сланица и на около 18 km югоизточно от град Воден (Едеса), на 50 m надморска височина в североизточното подножие на планината Каракамен (рида Габер).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ризово (Rizovo) е посочено като село във Воденска каза с 34 къщи и 155 жители българи.[3]
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Ризово (Ρίζοβο) има 6 семейства християни.[4]
В началото на XX век Ризово е малко българско селце във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ризово има 180 жители българи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ризово (Rizovo) има 120 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В 1910 година в селото (Ρίζοβον) има 75 жители екзархисти.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Ризово има 40 мъже и 37 жени.[8]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ризово има 1 къщи на мюсюлмани турци и 4 къщи на християни цигани.[9] В 1924 година властите настаняват в селото 165 души бежанци.[2] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[8]) с 86 бежански семейства и 382 жители бежанци.[10] В 1940 година от 640 души 240 са местни, а от 400 бежанци.[2]
Тъй като землището на селото се напоява добре, то е много богато. Основно занимание на селяните е овощарството, като се произвеждат ябълки и праскови. В по-малка степен се произвеждат жито, памук и детелина за фураж за кравите.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Арап Търла[11] | Άράπ Ταρλάν | Хорафи ту Арапи | Χωράφι τού Άράπη[12] | местност на СЗ от Ризово, на Ю от Въгени и на С от Баня[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 77[2] | 218[2] | 449[2] | 640[2] | 594[2] | 830[2] | 968[2] | 921[2] | 1013[2] | 1081 | 1012 | 911 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 57. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
- ↑ а б Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911), архив на оригинала от 16 декември 2012, https://archive.is/20121216082457/www.freewebs.com/onoma/vodena.htm, посетен на 16 декември 2012
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||
