Направо към съдържанието

Радмила Пашич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радмила Пашич
Радмила Пашиќ
северномакедонска археоложка
Родена
27 ноември 1931 г. (92 г.)

Учила вБелградски университет
Научна дейност
Областархеология
Работила вНароден музей - Охрид,
Музей на Македония - Скопие

Радмила Пашич (на македонска литературна норма: Радмила Пашиќ) е видна северномакедонска археоложка.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пашич е родена на 27 ноември 1931 година в стружкото село Подгорци, тогава в Кралство Югославия. Завършва археология във Философския факултет на Белградския университет в 1956 година. Магистърска теза защитава в 1981 година. От 1956 година работи в Народния музей в Охрид. След това работи като кустос в Музея на Македония от 1963 година до 1996 година.[1]

Радмила Пашич прави археологически проучвания и разкопки на много археологически обекти: античния и средновековен град Просек край Демир Капия, гевгелийските Сува река, Милци и Дедели, античното селище и крепост Хисар при Марвинци, Сопот, Винишкото кале, археологически обекти край Нерези и Студеничани.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пашић, Радмила. Археолошка испитивања на локалитету „Орлова Чука“ код села Стар Караорман // Старинар XXI. Београд, 1972. с. 129–134.[1]
  • Пашић, Радмила. Праисторијска ископавања у Демир Капији // Старинар XXVI. Београд, 1976. с. 155–158.[1]
  • Пашиќ, Радмила. Железно време, Археолошка карта на Република Македонија, 1. Скопје, 1994. с. 62–79.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1123. (на македонска литературна норма)
  2. Пашиќ, Радмила // Macedonism. Посетен на 8 април 2019.