Радмила Пашич
| Радмила Пашич Радмила Пашиќ | |
| северномакедонска археоложка | |
| Родена |
27 ноември 1931 г.
|
|---|---|
| Учила в | Белградски университет |
| Научна дейност | |
| Област | археология |
| Работила в | Народен музей - Охрид, Музей на Македония - Скопие |
Радмила Пашич (на македонска литературна норма: Радмила Пашиќ) е видна северномакедонска археоложка.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Пашич е родена на 27 ноември 1931 година в стружкото село Подгорци, тогава в Кралство Югославия. Завършва археология във Философския факултет на Белградския университет в 1956 година. Магистърска теза защитава в 1981 година. От 1956 година работи в Народния музей в Охрид. След това работи като кустос в Музея на Македония от 1963 година до 1996 година.[1]
Радмила Пашич прави археологически проучвания и разкопки на много археологически обекти: античния и средновековен град Просек край Демир Капия, гевгелийските Сува река, Милци и Дедели, античното селище и крепост Хисар при Марвинци, Сопот, Винишкото кале, археологически обекти край Нерези и Студеничани.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Пашић, Радмила. Археолошка испитивања на локалитету „Орлова Чука“ код села Стар Караорман // Старинар XXI. Београд, 1972. с. 129–134.[1]
- Пашић, Радмила. Праисторијска ископавања у Демир Капији // Старинар XXVI. Београд, 1976. с. 155–158.[1]
- Пашиќ, Радмила. Железно време, Археолошка карта на Република Македонија, 1. Скопје, 1994. с. 62–79.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1123. (на македонска литературна норма)
- ↑ Пашиќ, Радмила // Macedonism. Посетен на 8 април 2019.
|
