Направо към съдържанието

Кале (Виница)

Вижте пояснителната страница за други значения на Кале.

Кале
Кале
Калето от юг
Калето от юг
Карта Местоположение във Виница
Информация
Страна Северна Македония
МестоположениеВиница
ОсноваванеАнтичност
Състояниеруини
Собственикдържавна
Кале в Общомедия

Калето, още Градище или Винишкото кале (на македонска литературна норма: Виничко кале, Кале), е крепост, съществувала през Античността и Средновековието, разположена над град Виница, Северна Македония.[1][2][3][4]

Крепостта е разположена югозападно от Виница на рид, извисен 40 – 70 m над Винишкото поле. Най-достъпен е от юг през малко седло, което изкуствено[2] пресечено с отбранителна цел. В северното подножие на рида минава пътят ЩипВиницаБерово, в античността АстибоБаргалаПартикопол. Стар планински път тръгва от Калето на юг и през Плачковица изблиза в Радовишкото поле.[5]

Крепостната стена обхваща 3,2 ha (320 х 140 m).[5]

Археологическо проучване на крепостта под името Градище пръв прави в 1954 година Миодраг Гърбич. В 1959 година на Винишкото кале проучвания правят Милутин и Драга Гарашанин,[3] публикувани в статията „Археологически бележки за проучванията в Източна Македония“[3][6] от 1959 година.[3] В 1978 година експедицията на Археологическия музей, начело с Цоне Кръстевски също прави оглед, а от 1985 година започват разкопки, които продължават и в XXI век. Първоначално разкопките са защитни, а скоро стават и систематични и разкриват стратиграфията на археологическия обект. Водени са от Коста Балабанов и Цоне Кръстевски, които правят серия публикации.[3][7][8]

На 17 юли 1992 година Калето е обявено за паметник на културата.[9]

От Античността са открити изписани вази и монети на Филип II Македонски. Крепостната стена е изградена в IV век с хоросан, като обхваща 2 ha. В VI век стената е обнована заедно с челната кула и на югоизточната част е дозидана нова кула с вход през нея. В 1985 – 1990 година тук е разкрита ранохристиянска църква, част от магазин с вкопани питоси и до него част от богата къща с перистил,[5] която вероятно е била епископската резиденция. В нея са открити много керамични плочки с релефни изображения на библейски сцени – така наречените Винишки теракотени икони, с които са били украсени стените. Сградите са пострадали от пожар и са били цялостно разрушени в VI век – открити са много монети на Юстин II от 569 – 570 година.[10]

Според видния археолог Иван Микулчич, съдейки по концентрацията на 10 базилики във Виница и околността, макар и малка крепостта е била издигната в епископски център – може би Келенидин.[10]

В Горния град (акропола) в южния дял на кастела, който е голям 0,4 ha, в средновековието е издигната нова стена върху разрушената късноантична. Обновена е и челната кула. Зидарията е по-слаба, без хоросан. В северозападната част на новата крепост е оформено гробище. В гробовете са открити накити от X – XIII век. Обновена е вероятно базиликата в средния кораб.[10]

  1. Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
  2. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 168.
  3. а б в г д Виничко кале // Музеј на град Виница. Архивиран от оригинала на 2019-04-24. Посетен на 23 април 2019 г.
  4. Ѓорѓиевски, Дејан. Прилог кон датирањето на виничките теракоти // Патримониум 5 (10). 2012. ISSN 1857-5811.
  5. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 170.
  6. Гарашанин, М. и Д. Археолошке белешке за рекогносцирања у Источној Македонији // Зборник на Народниот музеј за штипскиот крај I. Штип, 1959.
  7. Крстевски, Ц., З. Белдедовски. Рекогносцирање и наоди околу Виница // Macedoniae acta archaeologica 7 – 8. Скопје, 1987. с. 153 – 166.
  8. Балабанов, К., Ц. Крстевски. Теракотните икони од Виница. Скопје, 1991.
  9. Регистрирани недвижни добра по надлежност на националните установи // Управа за защита на културното наследство, февруари 2023 г. с. 6. (на македонска литературна норма)
  10. а б в Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 171.