Москополе

Москополе
Voskopjë
	Москополе Voskopjë
— село —
	Църквата „Свети Николай“
	Москополе
Страна	Албания
Област	Корча
Община	Корча
Надм. височина	1214 m
Население	? души (2005)
Пощенски код	7029
МПС код	KO
Официален сайт	www.voskopoja.al
	Москополе в Общомедия

Москополе (на албански: Voskopjë или Voskopoja, Воскопоя, на арумънски: Moscopole и Moscopolea, на гръцки: Μοσχόπολη) е стар град, днес малко планинско село със 700 души население (2000 г.), занимаващо се главно със скотовъдство, говорещо на арумънски и албански.

География

Селището се намира на 21 километра западно от Корча, в планината Островица в Южна Албания, на 1160 m надморска височина.

Население

• 1750: 45 000 • 1788: 50 000 – 60 000 • 2000: 700

История

Първото писмено свидетелство за града е от около 1300 г. В началото на 15 в., когато е завладян от османците, тук се преселват армъни, които търгуват с Венеция, Дубровник, Лайпциг и Цариград. Грамощенци и москополци, като част от армъните, които живеят уседнало в градовете и се занимават със занаяти и търговия, добиват известност сред съседите с названието „цинцари“

През 17 и 18 век Москополе е бил в цветущо състояние с 60 – 80 хилядно население, около 20 до 26 хубави църкви, като градът се превръща в регионално книжовно средище.^[1] В основаната към 1730 година печатница се издава религиозна литература и учебници на гръцки. Основаната през 1744 година гимназия през 1744 година е преобразувана в Нова академия, в която се преподава на гръцки и която привлича ученици от целите Западни Балкани.^[1] В 1770 в Москополе се печата първият речник на съвременните езици албански, армънски и гръцки,^[2]^[3] част от учебника „Протопирия“ на директора на Новата академия Теодорос Кавалиотис.^[1] През 1794 година неговият наследник на този пост Даниил Москополец издава четириезичния речник (на гръцки, армънски, албански и български) „Уводно обучение“, целящ да подпомогне изучаването на преобладаващия в книгоиздаването гръцки от армъни, албанци и българи.^[1]

Йоасаф II Охридски, охридски архиепископ и патриарх от 1719 до 1745 година, е роден в Москополе. По негова повеля печатницата в Москополе за първи път отпечатва „Аколутия“, тоест Служба, на Свети Седмочисленици. Там Седмочислениците са възвеличани като „спасение за българите“, „стълбове и равноапостолни пастири на България“. За пръв път житието и службата на св. Наум Охридски се печата също там (на гръцки) през 1740 г., с посвещение на архиепископ Йоасаф.

Средствата за възстановяването на големия манастир „Рождество Богородично“ в Арденица, разрушен през 17 век от земетресение и пожар, са събрани от видни граждани от Москополе (1743).

В периода 1740 – 1769 година Москополе и известно из цялата Османска империя и Европа, като „Новата Атина“ и Новата Мистра".^[9]^[10]

Но когато Али Паша Тепеделенски се укрепил и разпрострял властта си над Тесалия, Епир и Албания, Москополе бил съсипан и населението му ограбено – няколко пъти между 1769 година и 1788 година и накрая през 1816 година. Някои от армъните, от различни градове в Македония, Москополе и други селища, се заселили в България още в началото на XIX век – колонии се появяват в градовете Мелник, Горна Джумая, Дупница, Татар Пазарджик, Пловдив, Станимака, Пещера, Стара Загора. При масовото гонене на селяните от Костурско и Корчанско от страна на Али паша и кърджалиите, и при емигриране на населението от Македония към Южна и Североизточна България, историците особено споменават град Москополе.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Москополис (Moscopolis), Корчанска епархия, живеят 1476 гърци.^[11]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Москопо е чисто влашко село в Корчанската каза на Корчанския санджак с 245 къщи.^[12]

Забележителности

Пет църкви са съхранени напълно: „Свети Николай“ / Shen Kolli (1722), „Света Богородица“ / Shen Meria (1712) – една от най-големите църкви в Албания, Св. Михаил / Shen Mehilli (1722), Св. Илия и Св. Атанасий / Shen Thanasi (1724). На изток, недалече от селището, стои на хълма най-старата църква – Св. Йоанн Кръстител (1632) със стенописи от 17 в.

Литература

Нида Бога: Москополе. Преводач: Николай Кюркчиев, София 2000 ISBN 9-54737-124-Х
Дори Фало: Трагедијата на еден град. Превод од албански Насер Селмани. 2005 (на албански език: Корча 1998; на армънски: 2002)
Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 256.
А. Селищев: Славянское население в Албании, с. 236 – 237 [1]
Thede Kahl: Wurde in Moschopolis auch Bulgarisch gesprochen? // Probleme de filologie slavă XV. Editura Universităţii de Vest, Timişoara 2007, S. 484 – 494, ISSN 1453-763X
Max Demeter Peyfuss: Die Druckerei von Moschopolis, 1731 – 1769. Buchdruck und Heiligenverehrung im Erzbistum Achrida. Wien – Köln 1989. (= Wiener Archiv für Geschichte des Slawentums und Osteuropas. 13) ISBN 3-205-98571-0 [2]
Karin Kirchhainer: Die Malereien in den Gewölbezonen der Kuppelbasiliken von Voskopoje (Moschopolis) // Acta Studia Albanica 1, 2007, S. 60 – 96
Maximilien Durand: Patrimoine des Balkans. Voskopoje sans frontières 2004. Somogy, Paris 2005 ISBN 2-85056-927-5
Aurel Plasari: Fenomeni Voskopojë, Tiranë 2000
Stilian Adhami: Voskopoja dhe monumentet e saj, Tiranë 1998
Valeriu Papahagi: Aromanii Moscopoleni şi comerţul veneţian în secolele al 17. şi al 18, Bucureşti 1935
Nicolas Trifon, Des Aroumains aux Tsintsares. Destinées historiques et littéraires d’un peuple méconnu 2005 ((fr))
Alexandru Niculescu: Multiculturalism, alteritate, istoricitate „Multiculturalism, Historicity and „The image of the Other““ // Literary Romania (România literară) 32, 2002, pp. 22,23
Angeliki Konstantakopoulou, Η ελληνική γλώσσα στα Βαλκάνια 1750 – 1850. Το τετράγλωσσο λεξικό του Δανιήλ Μοσχοπολίτη [The Greek language in the Balkans 1750 – 1850. The dictionary in four languages of Daniel Moschopolite]. Ioannina 1988, 11.
Antonios-Aimilios Tachiaos: The Bulgarian National Awakening and its Spread into Macedonia, Thessaloniki's Society for Macedonian Studies, 1990, pp. 21 – 23

Външни препратки

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 142 – 143.
↑ Raymond Hutchings: Historical Dictionary of Albania. London 1996, S. 249.
↑ Max Demeter Peyfuss: Die Druckerei von Moschopolis. 1731 – 1769, S. 27 – 41 (виж „Литература“). Daniel Ursprung
↑ Multiculturalism, alteritate, istoricitate „Multiculturalism, Historicity and „The image of the Other““ by Alexandru Niculescu, Literary Romania (România literară), Issue: 32 / 2002, pp. 22 – 23.
↑ Angeliki Konstantakopoulou, Η ελληνική γλώσσα στα Βαλκάνια 1750 – 1850. Το τετράγλωσσο λεξικό του Δανιήλ Μοσχοπολίτη [The Greek language in the Balkans 1750 – 1850. The dictionary in four languages of Daniel Moschopolite]. Ioannina 1988, 11.
↑ Peyfuss, Max Demeter: Die Druckerei von Moschopolis, 1731 – 1769. Buchdruck und Heiligenverehrung im Erzbistum Achrida. Wien – Köln 1989. (= Wiener Archiv f. Geschichte des Slawentums u. Osteuropas. 13), ISBN 3-205-98571-0.
↑ Kahl, Thede: Wurde in Moschopolis auch Bulgarisch gesprochen? In: Probleme de filologie slavă XV, Editura Universităţii de Vest, Timişoara 2007, S. 484 – 494, ISSN 1453763X.
↑ "The Bulgarian National Awakening and its Spread into Macedonia", by Antonios-Aimilios Tachiaos, pp. 21 – 23, published by Thessaloniki's Society for Macedonian Studies, 1990.
↑ Greek, Roman and Byzantine studies. 1981
↑ Asterios I. Koukoudēs. The Vlachs: Metropolis and Diaspora. 2003.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 55. (на френски)
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 84. (на македонска литературна норма)

[детрез-1] а ^б ^в ^г Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 142 – 143.

[2] Raymond Hutchings: Historical Dictionary of Albania. London 1996, S. 249.

[peyfuss-3] Max Demeter Peyfuss: Die Druckerei von Moschopolis. 1731 – 1769, S. 27 – 41 (виж „Литература“). Daniel Ursprung

[4] Multiculturalism, alteritate, istoricitate „Multiculturalism, Historicity and „The image of the Other““ by Alexandru Niculescu, Literary Romania (România literară), Issue: 32 / 2002, pp. 22 – 23.

[5] Angeliki Konstantakopoulou, Η ελληνική γλώσσα στα Βαλκάνια 1750 – 1850. Το τετράγλωσσο λεξικό του Δανιήλ Μοσχοπολίτη [The Greek language in the Balkans 1750 – 1850. The dictionary in four languages of Daniel Moschopolite]. Ioannina 1988, 11.

[6] Peyfuss, Max Demeter: Die Druckerei von Moschopolis, 1731 – 1769. Buchdruck und Heiligenverehrung im Erzbistum Achrida. Wien – Köln 1989. (= Wiener Archiv f. Geschichte des Slawentums u. Osteuropas. 13), ISBN 3-205-98571-0.

[7] Kahl, Thede: Wurde in Moschopolis auch Bulgarisch gesprochen? In: Probleme de filologie slavă XV, Editura Universităţii de Vest, Timişoara 2007, S. 484 – 494, ISSN 1453763X.

[8] "The Bulgarian National Awakening and its Spread into Macedonia", by Antonios-Aimilios Tachiaos, pp. 21 – 23, published by Thessaloniki's Society for Macedonian Studies, 1990.

[9] Greek, Roman and Byzantine studies. 1981

[10] Asterios I. Koukoudēs. The Vlachs: Metropolis and Diaspora. 2003.

[11] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 55. (на френски)

[12] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 84. (на македонска литературна норма)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]