Сопотско
| Сопотско Сопотско | |
| — село — | |
 | |
  Сопотско | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 993 m |
| Население | 222 души (2002) |
| Пощенски код | 7320 |
| МПС код | ВТ |
| Сопотско в Общомедия | |
Сопотско или Съпотско[1] (на македонска литературна норма: Сопотско) е село в община Ресен, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото e разположено в голяма близост до град Ресен източно от него, в западните поли на Бигла планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото произлиза от праславянската дума „сопотъ“ – шумящ поток, извор.[2]
В XIX век Сопотско е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сопотско (Sopotsko) е посочено като село с 45 домакинства и 138 жители българи.[3]
Иконите в църквата „Св. св. Константин и Елена“ са дело на Йосиф Мажовски и Яков Мажовски.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Съпотско е изцяло българско село, но разделено в религиозно отношение, като от общо 495 жители, християните са 420, а мохамеданите – 75.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сопотско е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак със 118 къщи.[6]
В началото на XX век българите християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сапотско има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Сопотско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 222 жители, от които:[9]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 184 |
| албанци | 36 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сопотско
Методи Балалчев (1896 – 1978), български художник- Наум Пецалев – Бекрията (1874 – ?), български революционер, четник при Спиро Олчев в Ресенско през 1904 година[10]
Реис Шакири (1922 – 2006), югославски политик, партизанин и деец на НОВМ-
Ресул Шакири (р. 1931), политик от Социалистическа република Македония
- Други
- Симеон Радев, български писател и дипломат, по произход от Сопотско
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, София, 1969, стр. 8.
- ↑ Rospond, Stanisław. Słownik etymologiczny miast i gmin PRL. Wrocław, 1984. с. 360.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 декември 2007
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 15.
| ||||||||
