Петрино (община Ресен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Петрино.
| Петрино Петрино | |
| — село — | |
  Петрино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 970 m |
| Население | 0 души (2002) |
| Пощенски код | 7310 |
| МПС код | ВТ |
| Петрино в Общомедия | |
Петрино (на македонска литературна норма: Петрино) е село в община Ресен, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на запад от град Ресен, в Изток планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 8 km западно от Петрино е разположена крепостта Кале, идентифицирана със средновековния град Василида.[1][2]
В XIX век Петрино е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Петрина (Pétrina) е посочено като село с 8 домакинства и 22 жители българи.[3]
Атанас Шопов минава през Петрино и в 1893 година го описва като „българско селце от няколко къщи“.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Петрино има 78 жители, всички българи християни.[5] Селото пострадва по време на Илинденско-Преображенското въстание.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Петрино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 13 къщи.[7]
В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Петрино има 112 българи екзархисти.[8]
Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 275.
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 285.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 3 (144). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 14.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 декември 2007
| ||||||||
