Сливница (община Ресен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сливница.
| Сливница Сливница | |
| — село — | |
_03.JPG) Манастир „Рождество Богородично“. | |
  Сливница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 996 m |
| Население | 188 души (2002) |
| Пощенски код | 7316 |
| МПС код | ВТ |
| Сливница в Общомедия | |
Сливница, известно и като Слимница (на македонска литературна норма: Сливница), е село в община Ресен, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долна Преспа на брега на Преспанското езеро, в подножието на планината Баба.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XV век в Сливница са отбелязани поименно 42 глави на домакинства.[1] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Исливница, хас на падишаха, с 30 ханета гяури, 32 ергени гяури и 3 вдовици гяурки.[2]
В XIX век Сливница е чисто българско село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Слиница (Slinitza) е посочено като село в каза Ресен с 20 домакинства и 56 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сливница има 120 жители българи християни и 6 българи мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сливница е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 17 къщи.[5]
Според официални османски данни по време на Илинденското въстание през лятото на 1903 година в селото изгарят 2 български къщи.[6]
След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Сливница има 184 българи екзархисти и 6 албанци.[8]
По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат сръбски части. Чета на Черна ръка, начело с Василие Търбич под предлог разоръжаване на населението започва масов терор над всички по видни българи. В Сливница са бити с часове до смърт Крум Сливенчанец и българският свещеник Петър.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 188 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 188 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
Край селото е разположен манастирът „Рождество на Пресвета Богородица“. Селото има четири църкви. „Свети Атанасий“ е малко еднокорабна църква, разположена западно от селото.[11] Няма източници кога е построена църквата „Свети Атанасий“, но се предполага, че това е станало някъде в XIX век.[12] „Свети Никола“ е нова църква, изградена над селото на старо култово място и некропол. „Свети Димитър“ е гробищна църква, разположена северно от селото. „Света Петка“ е малка еднокорабна църква на три километра от селото, изградена на старо култово място с останки от некропол.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88 – 89.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170 – 171. (на френски)
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007
- ↑ а б Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
- ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 291.
| ||||||||
