Езерани
| Езерани Езерани | |
| — село — | |
 | |
  Езерани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 844 m |
| Население | 203 души (2002) |
| Пощенски код | 7315 |
| МПС код | ВТ |
| Езерани в Общомедия | |
Езерани (на македонска литературна норма: Езерани) е село в община Ресен, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото e разположено на юг от град Ресен, в Преспанското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Езерани е чисто българско село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Езерни (Esérrni) е посочено като село с 25 домакинства и 70 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Езерани има 240 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Езерани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[4]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и е убит Мице Иванов.[5]
В началото на XX век населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Езерени има 280 българи екзархисти и функционира българско училище.[6][7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8] По време на войната в селото влизат сръбски части. На 14 ноември сръбските власти арестуват българския учител в Царев двор Никола Мильовски и свещеника Харалампи Георгиев, както и свещеника от Езерани Насте Пейчинов и ги заплашват с убийство, ако не се обявят за сърби. Когато българските първенци отказват, ги пребиват от бой и ги затварят. Най-жестоко е пребит Мильовски.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 203 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 203 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Езерани
Кръсте Халев, български революционер, деец на Цариградския революционен комитет към 1901 година[11]- Ставре Христов, български революционер, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, Май-Юний 1943. с. 32.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 43.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 208.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 778.
| ||||||||
