Направо към съдържанието

Долна Бела църква

Вижте пояснителната страница за други значения на Бела църква.

Долна Бела църква
Долна Бела Црква
— село —
41.0375° с. ш. 21.0308° и. д.
Долна Бела църква
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областГорна Преспа
Надм. височина861 m
Население237 души (2002)
Пощенски код7310
МПС кодВТ
Долна Бела църква в Общомедия

Долна Бела църква (изписване до 1945 година: Долна Бѣла църква; на македонска литературна норма: Долна Бела Црква) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.

Селото е разположено южно от Ресен и северно от Преспанското езеро.[1]

В края на XIX век Долна Бела църква е село в Ресенска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, двете села Долна и Горна Бела църква са дадени под едно и също име Бела църква (Bélatsrkva) – едното с 35 домакинства и 37 жители мюсюлмани и 42 32 жители българи и другото с 23 домакинства и 36 жители мюсюлмани и 20 българи.[2]

В 1888 година е построена църквата „Св. св. Константин и Елена“ в центъра на селото.[3]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долна Бѣла църква има 160 жители българи християни и 105 арнаути мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долна Бела църква е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 42 къщи.[5]

По време на Илинденското въстание Горна или Долна Бела църква е нападната от турски аскер и е убит Милош Бендалов.[6]

Всички християнски жители на Долна Бела църква в началото на XX век са под върховенството на Българската екзархия – според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Долна се състои от 224 българи екзархисти.[7]

В годините след Първата световна война, на половин километър източно от селото е построена втората селска църква „Свети Петър“.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 237 жители.[8]

Националност Всичко
северномакедонци 156
албанци 81
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
  1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  3. а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 90. Посетен на 23 октомври 2023 г.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  6. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, Май-Юний 1943. с. 32.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 декември 2007