Щърбово
| Щърбово Штрбово | |
| — село — | |
 | |
  Щърбово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Долна Преспа |
| Надм. височина | 982 m |
| Население | 184 души (2002) |
| Пощенски код | 7317 |
| МПС код | ВТ |
| Щърбово в Общомедия | |
.jpg)
Щърбово (на македонска литературна норма: Штрбово) е село в община Ресен, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Долна Преспа, недалеч от Песпанското езеро, в подножието на планината Баба. Селото се дели на две махали – Горно и Долно село.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XV век в Щърбова са отбелязани поименно 124 глави на домакинства.[1] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Ищербова, хас на падишаха, със 74 ханета гяури, 50 ергени гяури и 2 вдовици гяурки.[2]
Селото първоначално е в местността Шешури, след което се мести в местността Реките и накрая в местността Кукища. В ΧΙΧ век Щърбово е българско в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Щърбово има 114 жители българи християни.[3] Църквата „Свети Атанасий“ е от края на XIX – началото на XX век.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Щърбово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 18 къщи.[5]
В началото на ΧΧ век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Щърбово има 152 българи екзархисти.[6]
По време на Илинденското въстание на 15 август 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Дойчин Котев, Дойчиница Котева, Ристо Милев, Фоти Толчев и Наум Стоянов.[7]
През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише:
| „ | Щърбово брои само 30 кѫщи, каменна направа. На 16 августь, прѣзъ врѣме на възстанието, то било ограбено и убити били 5 души селяни, между които една жена. Споредъ казването на селянитѣ, то не било изгорено, защото цѣлото е чифликъ на Сейфулахъ бей отъ Заваляни. Дѣдо владика слѣзе въ кулата на бея, кѫдѣто кехаята, българинъ, не знаеше какъ и съ какво повече да ни услужи. Въ една стая на кулата се прибрахме азъ и другитѣ служащи при владиката. Вечерьта кехаята ни гости съ черна топла погача и фасуль. При насъ вечераха и нѣколко души селяни. Отъ тѣхъ азъ научихъ, че прѣзъ врѣмето на възстанието надъ селото имъ станало голѣмо сражение между четитѣ и войската. Тукъ е падналъ убитъ районния войвода Никола Кокаревъ.[8] | “ |
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Щърбово е част от Наколска община в Ресенска околия и има 250 жители.[9]
В 1929 година югозападно от старото село, на една височинка е построена църквата „Свети Димитър“ – малък еднокорабен храм с полукръгла апсида.[10]
Днес Горно Щърбово е изоставено, а в Долно село има 62 къщи.[11] Според преброяването от 2002 година селото има 184 жители.[12]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 184 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Щърбово
Неда Лозановска (р. 1938), северномакедонска поетеса
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 26. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 15.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 93.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 9.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 27. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Филиповски, Јонче. „Штрбово, Гордост наша“. 1998.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 декември 2007
| ||||||||
