Лескоец (община Ресен)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лескоец.
| Лескоец Лескоец | |
| — село — | |
 | |
  Лескоец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Ресен |
| Географска област | Горна Преспа |
| Надм. височина | 887 m |
| Население | 12 души (2002) |
| Пощенски код | 7310 |
| МПС код | ВТ |
| Лескоец в Общомедия | |
Лескоец (на македонска литературна норма: Лескоец) е село в община Ресен, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на юг от град Ресен, в източните поли на планината Галичица.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XV век в Лесковчене са отбелязани поименно 58 глави на домакинства.[1] В XIX век Лескоец е село в Битолска кааза, Нахия Горна Преспа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лескоец (Leskovetz) е посочено като село с 11 домакинства и 35 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лѣскоецъ или Лѣсковецъ има 92 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лесковец е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 19 къщи.[4]
В началото на XX век жителите на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лескоец има 64 българи екзархисти.[5] Българската църква „Св. Никола“ е построена през 90-те години на XIX век.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 12 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 12 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989. Данните могат да се отнасят и за Лесковец.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 241.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 15 декември 2007
| ||||||||
