Направо към съдържанието

Наколец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наколец
Наколец
— село —
40.8933° с. ш. 21.1072° и. д.
Наколец
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаРесен
Географска областДолна Преспа
Надм. височина856 m
Население262 души (2002)
Пощенски код7318
МПС кодВТ
Наколец в Общомедия

Наколец (на македонска литературна норма: Наколец) е село в югозападната част на Северна Македония, община Ресен.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Долна Преспа на границата с Гърция, между Преспанското езеро от запад и Пелистер от изток. През землището на селото тече Брайчинска река.

Селото е купно. Съставено е от Горна, Айровска, Шемшединовска, Шерифовска и Бидовска маала.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В местността Леска край селото са открити останки от селище от римско време.[1]

Според Константин Иречек първото съобщение за рибарското село е от времето на Стефан Душан, когато около 1334 той отнема от Византия рибарите „у Накольцехь“, подвластни на манастира Трескавец в Прилеп.[2]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Наколич, спахийски зиамет и тимар, с 5 ханета мюсюлмани, 1 мюсюлманин ерген, 39 ханета гяури, 26 ергени гяури и 3 вдовици гяурки.[3]

За най-стара от днешните албански фамилии в Наколец се приемат Ислями (Камбери, Шерифи, Арслани, Бануши и Шемшедини), дошли в селото около 1820 година от Любойно.[4]

В края на XIX век Наколец е село в Долнопреспанска нахия на Битолска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Николичои (Nicolitchoï) е посочено като село в каза Ресен с 50 домакинства и 60 жители мюсюлмани и 55 българи.[5]

Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), през 90-те години на XIX век Николаец има 186 жители българи християни, 30 турци и 70 арнаути мохамедани.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Нааколец е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[7]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. Изгорени са 28 български къщи и са убити свещеник Христо и старецът Стефан. От селото загива четникът Найден на 25 години.[8]

През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Преспа, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Ахмед ефенди, който е бил полицейски пристав в мюдюрлука в Наколец, разказва на Темчев как са изгорили 20-те български къщи на селото.[9]“ Според официални османски данни по време на въстанието в селото изгарят 28 български къщи.[10]

След потушаването на въстанието в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[11] Според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Наколец се състои от 248 българи екзархисти и 120 албанци. В селото има българско училище,[12] построено през 1899 година, а българската църква „Свети Никола“ е от 1884 година.[13] В селото има и по-нова църква „Свети Никола“, построена на брега на Преспанското езеро.[14]

По време на българското управление в Македония през Първата световна война Наколец е център на община в Ресенска околия, в която влизат Брайчино, Долно Дупени, Крани, Любойно, Сливница, Харвати и Щърбово. Към 1917 година жителите на Наколец са 550 души.[15] По време на сръбското управление, през 1921 година общинският център е преместен в Любойно, но общината продължава да се нарича „Наколечка“.[16]

Според преброяването от 2002 година селото има 262 жители, от които:[17]

Националност Всичко
северномакедонци 81
албанци 158
турци 0
роми 15
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Наколец
  • Наум, български революционер, ръководител на селския комитет и войвода на селската чета на ВМОРО[18]
  • Ристо Василевски (р. 1943), северномакедонски поет и есеист

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа. Местоположба, историски развоj, минато, Скопје, 2005, с. 211.
  2. ↑ Константин Иречек, История на българите, стр. 81
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 118. (на турски)
  4. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа, Местоположба, историски развоj, минато, Скопје, 2005, с. 214.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 16.
  9. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 92.
  10. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 95.
  11. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  13. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 43-44.
  14. ↑ Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 41. Посетен на 4 юли 2015. Архив на оригинала от 2015-07-03 в Wayback Machine.
  15. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 9.
  16. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа, Местоположба, историски развоj, минато, Скопје, 2005, с. 215.
  17. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 декември 2007 
  18. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 114.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Наколец&oldid=12444530“.