Свети Никола (Куманово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 Главният вход | |
 Местоположение в Куманово | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Куманово |
| Посветен на | Николай Чудотворец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Кумановско-Осоговска |
| Архиерейско наместничество | Кумановско |
| Архитект | Андрей Дамянов |
| Изграждане | 1851 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“, известна като Стара църква[1] (на македонска литературна норма: „Свети Никола“), е православна църква в град Куманово, Северна Македония, катедрала на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1] Разположена е на улица „Димитър Влахов“ № 40. Защитена е като паметник на културата.
Църквата е една от най-старите запазени сгради в града. Започва да се строи в 1843 година по инициатива на Георги Борозанов с помощта на първенците Иван Борозанов, Тасо Новоселски, Димитър Караманов, Гийо Чоробенски, поп Нешо и брат му и други.[2] Строежът ѝ е завършен е в 1851 година от видния дебърски майстор Андрей Дамянов на мястото на стара вкопана църквичка.[3][1][4] Представлява монументална трикорабна сграда с камбанария над нартекса на западната страна и триделна апсида на източната. Има каменни релефни украси.[1] Отвътре на западната, южната и северната страна има галерия на кат,[1] в която функционира галерия на икони.[5] Отвън в долните зони има покрит отворен трем на колонади от аркадно свързани колони.[1]
Големите олтарни икони са изписана в 1854 година от Дичо Зограф,[6] като неговите стенописи са запазени в сводовете в четирите слепи купола.[1] Според друг източник в 1854 г. горните партии на църквата са изписани от Николай Михайлов и тайфата му, като в църквата има и две икони дело на Николай.[7] От 1969 до 1972 година са по-новите фрески със сцени от Големите празници на южната стена, подписани от К. Р. Кръсте.[1] Църквата е забележителна с високия си представителен иконостас с три реда икони, резбовани царски двери и резбован, позлатен голям кръст с разпятие на върха. Резбовани са и амвонът и владишкият трон от 1892 година.[1]
В църквата са запазени икони от Коста Кръстев, нарисувани в 1856 година.[8] Иконата му на Свети Никола е от 1855 г.[9] Има икони от Дичо Зограф, Димитър Папрадишки (1937-1938), Вено Костов и Зафир Зограф.[1][10] Три са иконите на Вено Зограф - тази на Светите братя Кирил и Методий е надписана „Изъ рȢки Вено Зѡ“, иконата на Свети Антоний Велики и Атанасий Велики е надписана „Приложиша еснафъ абачиски на 1873 изъ рȢки Вено Зѡ“, иконата на Свети Никола има надпис „Приложи со рȢкою г папа Димитрiѧ iкономъ, на 1868, изъ рȢки Вено Зѡ“. На колоната на амвона в храма има надпис „Изъ рȢкi маiсторъ Мiтре i Илиiа i Вено изъ Деборъ“. Майстор Митре може би е братовчедът на Вено Димитър Яковов Мауровски.[11] В църквата Йосиф Мажовски изписва иконата „Въведение на Богородица и други светии“, която датира от втората половина на XX век.[12]
Възпоменателният надпис над главния вход е изчукан. Запазени са някои други. На колоната на амвона пише „Гiѡро Ивановъ, Геѡргiѧ Ивановъ, Петре Зратановъ, Рiсто попъ Тасовъ, Геѡргiѧ Димiтровъ Апостоловъ i Стаменко Ристовъ“ и още един подобен надпис. На владишкия трон има надпис, но е запазена само годината „1898 м ноември 13 д.“, а имената са изтрити.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 736.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 165, 167, 170.
- ↑ Галерија на икони // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Посетен на 14 април 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 183.
- ↑ Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 - 5 юни 2012, с. 356. Архивиран от оригинала на 2014-04-08. Посетен на 8 април 2014 г.
- ↑ Македонска мисъл, том 1 - 2, Македонски научен институт, 1945, София, стр. 337.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 267.
- ↑ Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 114. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 226.
- ↑ Јосиф Радев Мажоски // lazaropolee.blogspot.com. Посетен на 17 април 2014 г.
