Направо към съдържанието

Андрей Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Дамянов
български архитект
Роден
1800 г.
Починал
16 август 1878 г. (78 г.)
Андрей Дамянов в Общомедия

Андрей (Андрея) Дамянов Рензов е български възрожденски архитект от Македония, заедно с Никола Фичев определян за един от най-забележителните строители от Балканите.[1][2][3]

Емблемата на първомайстора от „Свети Пантелеймон“ във Велес, 1840 г.

Роден е през 1800 година във велешкото мияшко село Папрадище. Произхожда от зографско-строителния род Дамянови-Рензовци от Западна Македония. Учи при баща си Дамян Янкулов и дядо си Янкул Силянов.[3][4] Първо започва със зографство, а по-късто се отдава на архитектура и строителство[3] като с братята си Никола, Георги и Коста обикаля целия Балкански полуостров – негови дела се откриват не само в България , но и в днешна Северна Македония, Сърбия и Босна и Херцеговина.

Дамянов умира в 1878 година във Велес. Погребан е в „Свети Пантелеймон“.[5][3]

Синът му Дамян (Даме) Андреев също е виден строител. Дядо е на известния български архитект и офицер Симеон Зографов.

Творчеството на Андрей Дамянов включва повече от 40 сгради, най-много от тях църкви. Довършва църквата „Света Богородица“ в Скопие, започната от брат му Георги Дамянов.[3] В 1834 година изгражда старата църква в Пирот „Рождество Христово“.[6] В 1836 година изгражда храма „Свети Йоан Кръстител“ в Кратово.[7][8][9] В 1840 година изгражда църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес – забележително произведение на църковната архитектура, църквата „Света Троица“ във Враня (1830 – 1859), дело предимно на Коста, манастирската църква на „Свети Йоаким Осоговски“ от 1845 година край Крива паланка с открити куполи, „Успение Богородично“ от 1850 година в Ново село, Щипско, и „Свети Никола“ в Куманово от 1851 година, катедралата „Свети Георги“ в Смедерево (1850 – 1854), катедралата „Света Троица“ в Ниш (1857 – 1878) – с открити куполи, издигащи се високо над покрива,[10][11] катедралата „Света Троица“ в Мостар (1863 – 1873, разрушена напълно през юни 1992) и катедралата „Рождество Богородично“ в Сараево (1863 – 1874).[3][12] Автор е и на църквите „Успение Богородично“ (1857 – 1863) в Чайниче,[3]Свети Илия“ в Печеневце,[9]Архангел Михаил“ в Горно Чичево,[9] на църквата „Събор на Светите Апостоли“ в Турековци, Лесковашко (1845).[3]

Бюст на Андрей Дамянов в Строителния факултет на Скопския университет
Църква Населено място Година Снимка
Рождество Христово Пирот 1834
Свети Йоан Кръстител Кратово 1836
Свети Пантелеймон Велес 1840
Свети Илия Печеневце 1844
Събор на Светите Апостоли Турековац 1845
Успение Богородично Ново село 1850
Свети Йоаким Осоговски Осоговски манастир 1851
Свети Никола Куманово 1851
Свети Георги Смедерево 1854
Света Троица Враня 1860
Свети Архангел Михаил Горно Чичево 1861
Успение Богородично Чайниче 1863
Успение Богородично Пирот 1870
Света Троица Мостар 1873
Рождество Богородично Сараево 1874
Света Троица Ниш 1878
 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
 
 
Никола Дамянов
(1810 — 1866)
 
Коста Дамянов
(? — 1869)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Анастас Николов
(? —  1920)
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1926)
 
Ангел
Андреев
 
Иван Андреев
(? — 1905)
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Зографски
(1895 — 1985)
 
Йордан
Зографски
  1. Паскалева, Мария. 120 години от рождението на Симеон Дамянов Зографов, в. Македония, бр. 24
  2. д-р арх. Тулешков, Николай. Черквата „Св. Успение Богородично“ в Търговище на майстор Димитър Сергюв от Трявна, Арх & Арт, N 26/2001, архив на оригинала от 22 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120222232257/http://www.arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=65&rub_id=rub_all&issue_id=43, посетен на 27 декември 2009 
  3. а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 155.
  4. Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
  5. Църква „Св. Пантелеймон“ – Велес // Православни храмове в България. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 25 октомври 2013.
  6. Историја храма // Храм Рождества Христовог. Стара црква у Пироту. Архивиран от оригинала на 2013-11-04. Посетен на 2 юни 2016.
  7. Заврши третата фаза за заштита на фрескоживописот во „Св. Јован Крстител“ во Кратово // А1.mk. Архивиран от оригинала на 2015-04-13. Посетен на 7 април 2015.
  8. „Св. Йоан Предтеча“ – гр. Кратово // Свети места. Посетен на 015-04-09.
  9. а б в Graditeljska delatnost Andreje Damjanova – pravci istraživanja i zaštite // Arte – Vizuelna umetnost jugoistočne Evrope. Посетен на 2 юни 2016.
  10. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 165.
  11. Запазено е писмо, от което се разбира, че договорът за строеж на църквата е сключен от Андрей Дамянов на 12 май 1857 година. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 163.
  12. Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)