Свети Йоан Кръстител (Кратово)
| „Свети Йоан Кръстител“ „Свети Јован Крстител“ | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Кратово | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Кратово |
| Посветен на | Йоан Кръстител |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Кумановско-Осоговска |
| Архиерейско наместничество | Кратовско |
| Архитект | Андрей Дамянов |
| Изграждане | 1836 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Йоан Кръстител“ в Общомедия | |
„Свети Йоан Кръстител“ (на македонска литературна норма: „Свети Јован Крстител“) е възрожденска православна църква в град Кратово, Северна Македония. Църквата е част от Кратовското архиерейско наместничество на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]
Църквата е разположена в Рибарската махала на Кратово. Според преданията храмът е запален по време на Карпошовото въстание, като остават само стените.[1] В 1836 година храмът е възстановен като сградата е дело на един от най-големите възрожденски архитекти майстор Андрей Дамянов.[1][2] Храмът е бил съборна църква.[2] През 1836 година е доизграден външният нартекс и камбанарията. В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика с женска църква от запад, с правоъгълна основа и с осемстранна отвън апсида. Двускатният покрив е покрит с каменни плочи. На западната фасада има осемстранната камбанария.[2]
Стенописи във вътрешността има по страничните пиластри на прозорците, а отвън на западната стена и по сводовете на нартекса.[2] Резбованият огромен триредов позлатен иконостас с голям кръст-венчилка в средата и два по-малки отстрани[2] е дело на дебърския резбар Петър Филипов и тайфата му. Царските двери, кръстовете и други части от иконостаса са изящно дърворезбани и позлатени.[2] Иконостасните икони са дело на самоковския майстор Захарий Доспевски (1868) и на дебърския Димитър Папрадишки (края на XIX - началото на XX век).[2][1][3] Икони за църквата рисува видният самоковски майстор Иван Доспевски.[4] Ценно иконописно дело е едно от най-хубавите изображения на Свети Георги Софийски Нови в естествена големина, дело на Захарий Доспевски.[1] В храма се съхраняват и иконите от XVII век на Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат, на Свети Николай с житие, на Света Петка, две икони на Исус Христос, фланкиран от два ангела, и житийна икона на Свети Йоан Предтеча.[5] В храма има и икони, приписвани на Кръсте Зограф.[6]
Църковната камбана е дело на Стоян Рачков, с надпис: „Българска църква Св. Ив. Предтеча г. Кратово 1910 г.“ Днес надписът е частично унищожен като надписът „Българска“ е издълбан.
-
Иконостасът с царските двери -
Фреска от храма -
Входът на наоса с надписа над него -
Пророк Йезекил
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Заврши третата фаза за заштита на фрескоживописот во „Св. Јован Крстител“ во Кратово // А1.mk. Архивиран от оригинала на 2015-04-13. Посетен на 7 април 2015.
- ↑ а б в г д е ж з „Св. Йоан Предтеча“ - гр. Кратово // Свети места. Посетен на 015-04-09.
- ↑ Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 50-52. (на македонска литературна норма)
- ↑ Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 418.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 201.
- ↑ Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 29. (на македонска литературна норма)
