Направо към съдържанието

Георги Дамянов (зограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Дамянов.

Георги Дамянов
български художник
Роден
около 1784 г.
Починал
1880 г. (96 г.)
Подпис
Георги Дамянов в Общомедия

Георги (Гьорче) Дамянов Рензов е български строител и зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.[1]

Зографите на църквата „Света Богородица“, Коста, Георги, Андрей и Никола

Роден е около 1784 година в дебърското мияшко село Тресонче и принадлежи към големия зографски род Рензовци.[1][2] Баща му Дамян Янкулов и дядо му Янкул Силянов също са зографи и строители.[3] Работи заедно с братята си Никола, Андрей и Коста, като е трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя.[1] След смъртта на баща им Георги поема ръководството и работи заедно с братята си, развивайки значителна дейност. Четиримата братя са едновременно иконописци, резбари и строители. С времето всеки от тях се специализира в някой от тези занаяти. Докъм края на 1825 година братята живеят в Папрадище, от където пътуват по работа до различни краища, стигайки до Солун, Босна и Херцеговина. Работят със синовете си Яков и Янко Георгиеви, Даме и Иван Андрееви и Петър и Атанас Николови.[1]

Едно от най-известните дела на Георги Дамянов е църквата „Свети Пантелеймон“ от 1840 година във Велес.[4] Негови са и иконостасните икони на Света Богородица, Христос, Свети Никола и Свети Илия в църквата, както и апостолските икони. Всички те се отличават с добър колорит.[5]

Георги Дамянов е автор на ерминия от 1832 година, чийто ръкопис от 264 листа се пази в Университетската библиотека в София.[6] На 239 лист се е подписал „Георги Дамянов Зограф“.[5]

Умира в 1880 година.[1] Негов внук е Георги Зографски.[7]

 
 
 
 
 
 
 
Мирче
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Богдан Мирчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Силян Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
Стефан Богданов
(край на ΧVIII век — начало на XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Силянов
 
 
 
 
Янкул Силянов
(около 1750 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Цветко Янкулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамян Янкулов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян (Станко) Цветков
(около 1800/1810 — 1869/1870)
 
 
 
Никола Дамянов
(1810 — 1866)
 
Коста Дамянов
(? — 1869)
 
 
 
 
 
Андрей Дамянов
(1780 — 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Дамянов
(около 1784 — 1880)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойче Станков
(1849 — 1903)
 
Анастас Николов
(? —  1920)
 
Петър Николов
(около 1850 — 1921)
 
Дамян Андреев
(около 1847 — 1926)
 
Ангел
Андреев
 
Иван Андреев
(? — 1905)
 
Димитър Андреев
(1877 — 1940)
 
Яков Зографски
(около 1820 — 1907)
 
 
Янко Георгиев
(? — 1881)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Зографов
(1869 — 1931)
 
Симеон Зографов
(1876 — 1949)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Зографски
(1869 — 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Зографски
(1895 — 1985)
 
Йордан
Зографски
  1. а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 155.
  2. Радкова, Румяна. Българската интелигенция през Възраждането. ХVІІІ – първата половина на ХІХ в. София, Наука и изкуство, 1986. с. 184.
  3. Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
  4. Църква „Св. Пантелеймон“ – Велес // Православни храмове в България. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 25 октомври 2013.
  5. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 170.
  6. Василиев, Асен. Ерминии – технология и иконография. София, Септември, 1976.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 152, 170.