Олевени
| Олевени Олевени | |
| — село — | |
.jpg) Църквата „Свети Георги“ | |
  Олевени | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 650 m |
| Население | 157 души (2002) |
| Пощенски код | 7221 |
| МПС код | BT |
| Олевени в Общомедия | |
Олевени или книжовно Холевени (на македонска литературна норма: Олевени; на гръцки: Ολέβενη) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 650 m надморска височина в областта Пелагония, на 9 km южно от Битоля.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според народната етимолотия на името Олевени в околността на селото имало много орехови дървета и затова на жителите викали оревци, което постпенно се трансформирало в олевци и в олевенци.[1]
В XIX век Олевени е село в Битолска кааза на Османската империя. Главната селска църква „Свети Георги“ е от XIX век. Освен нея в селота има храмове „Свети Атанасий“, „Света Ана“, „Света Петка“ и „Свети Илия“.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Олевени има 230 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Олевени е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 24 къщи.[4]
Цялото население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Олевени има 176 българи патриаршисти гъркомани.[5]
По време на българското управление в Македония през Първата световна война Олевени е част от Барешанска община в Битолска селска околия и има 198 жители.[6]
В 1953 година селото има 302 жители. Населението постепенно намалява вследствие на емиграция.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 157 жители, от които 156 са се самоопределили като северномакедонци и един като сърбин.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 156 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Олевени
Никола Иванов-Брусничанецо (1880 - 1906), български революционер[8][9]- Ташко Цветков (1865 – 1905), български революционер
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Прoлог за септември - декември от XIV век, прибран от Буковския манастир от епископ Йосиф Цвийович в 20-те години на XX век, съхраняван днес в Библиотеката на Белградския университет. На последна страница има приписка от 1765 година (ΑΨΞΕ).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Олевени // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 31 юли 2018.
- ↑ Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 42. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 октомври 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
| |||||||||||
