Средно Егри
| Средно Егри Средно Егри | |
| — село — | |
 | |
  Средно Егри | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 581 m |
| Население | 299 души (2002) |
| Пощенски код | 7223 |
| МПС код | BT |
| Средно Егри в Общомедия | |
Средно Егри (на македонска литературна норма: Средно Егри) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 580 m надморска височина, в южния край на Битолското поле, на 15 km югоизточно от Битоля. Тъй като Горно и Долно Егри са обезлюдени, селото често се именува просто Егри.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споменава в османски дефтер от 1468 година с 31 християнски семейства. В 1568 година – с 28 християнски семейства.[2]
Гробищната църква „Свети Архангел Михаил“ е изградена в първата половина на XIX век. С нейното изграждане малката средновековна селска църква „Свети Димитър“ е запусната. Възстановена е в средата на XX век. В нея е запазена ценна интериорна украса.[2]
В XIX век Средно Егри е село в Битолска кааза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и описва Егри в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ като българско село.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Егри Срѣдно има 190 жители, всички българи християни.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Средно Егри има 264 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Егри (Горно, Долно и Средно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
В 1961 година селото има 545 жители.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 299 жители, всички северномакедонци.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 299 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В селото работи основно училище, филиал на Основното училище „Кръсте Петков Мисирков“ в село Бистрица.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Егри
Никола Егрийски (1853 – 1904), български хайдутин и революционер- Петре Лазаров, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година, от Егри[8]
- Починали в Егри
- Георги Халачев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Средно Егри // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2017-12-08. Посетен на 12 ноември 2017.
- ↑ а б Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1 – 2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 153.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 октомври 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 450, л. 1, 2; а.е. 542, л. 17
| |||||||||||
