Драгарино
| Драгарино Драгарино | |
| — село — | |
  Драгарино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 86 души (2002) |
| Пощенски код | 7241 |
| МПС код | BT |
| Драгарино в Общомедия | |
Драгарино (на македонска литературна норма: Драгарино) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в областта Пелагония, на 12 km северно от Битоля, на 640 m надморска височина в подножието на Снеговско-облаковския масив.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местна легенда името идва от някой си Драгор, който основал селото.[1]
В 1607 година жителите на Драгорино взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 2000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са всички селяни, един за друг. През 1609 година дългът е в размер на 3000 акчета. През 1610 като длъжници на същия вакъф поименно са изброени следните жители на селото: Димо Никле, Велче Петре, Стоян Цветко, железара Петко, Зойче Митан, Йовче Митре, Груйо Митре, Гърдан Стойко, Никола Йован и Марко Стоян.[2] В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 6 ханета (домакинства) в Драгорино дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[3]
В XIX век Драгарино е малко изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Гробищната църква на селот „Възкресение Христово“ е от 1878 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Драгарино е има 55 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драгарино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 8 къщи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгорино има 40 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
В 1961 година селото има 131 жители.[1] Населението се изселва в Битоля, Австралия, САЩ и Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 86 жители самоопределили се като северномакедонци.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 86 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В 2008 година има 136 жители.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Драгарино // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2021-12-22. Посетен на 29 юли 2018.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 11, 25, 30.
- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007
| |||||||||||
