Вирово
| Вирово Вирово | |
| — село — | |
 Църквата „Света Петка“ | |
  Вирово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 811 m |
| Население | 151 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Вирово в Общомедия | |
Вирово (на македонска литературна норма: Вирово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Вирово e разположено в подножието на Плакенска планина, в долината на Боищката река, по която минава пътят свързващ селото с общинския център Демир Хисар отстоящ на 18 km. Землището на Вирово е 17,5 km2, от които горите заемат най-голяма площ от 988,9 ha, пасищата са 515,9 ha, а обработваемите семи 236,3 ha.[1] Църквите в селото са гробищната „Свети Никола“ (1878) и манастирските „Света Петка“ и „Въведение Богородично“ („Света Богородица Пречиста“).[1][2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Вирово е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Училище в селото има от 1873 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Вирово има 350 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вирово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 66 къщи.[4]
Населението се занимава с валавичарство, като в селото има над осемдесет валавици (за валяне на ръчно тъкано платно) и вирове (за валяне на ямболии). Имало е и кюмюрджийница за правене на въглища (кюмюр).[1] По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година във Вирово има леарница за бомби и куршуми и в селото са изработени няколко черешови топчета.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Вирово има 400 българи екзархисти и работи българско училище.[5]
В 1953 година селото има 630 жители.[1] През 1961 година Вирово има 461 жители, които през 1994 намаляват на 217,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 151 жители.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени във Вирово
Лазар, български революционер, войвода на селската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[8]- Нестор Петров Деспотов, български революционер от ВМОРО[9]
- Никола Стефанов Лозанов, български революционер от ВМОРО[10]
- Спасе Стойчев Димитриев, български революционер от ВМОРО[9]
- Стоян Андрев Бошев, български революционер от ВМОРО[11]
- Тале Николов Кръстев, български революционер от ВМОРО[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Вирово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Вирово на сайта на община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
| ||||||||||||||
