Направо към съдържанието

Единаковци (община Демир Хисар)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Единаковци.

Единаковци
Единаковци
— село —
41.2614° с. ш. 21.2469° и. д.
Единаковци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина670 m
Население338 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Единаковци в Общомедия

Единаковци или Единаково (на македонска литературна норма: Единаковци) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Селото е разположено на 670 m надморска височина на левия бряг на река Църна, на 7 km източно от общинския център Демир Хисар. Землището на Единаковци е 8,7 km2, от които обработваемите площи са 345,3 ha, пасищата заемат 345,3 ha, а горите 178,8 ha.[1]

При изграждане на селски къщи са открити останки от късноантично селище – няколко питоса, много монети, фрагменти от керамичти съдове и покривни керемиди.[1]

В XIX век Единаковци е село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Гробищната църква в селото „Свети Никола“ е от 1884 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Единаковци има 300 жители, всички българи християни.[3] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Единаковци има 30 български къщи.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Единаковци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 66 къщи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Единаковци има 320 българи екзархисти.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

През 1961 година Единаковци има 588 жители, които през 1994 намаляват на 384,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 338 жители, от които 337 се самоопределят като македонци и един непосочен.[9]

Националност Всичко
македонци 387
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

В селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.[1]

Родени в Единаковци
  • Блаже Цветанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[10]
  • Георги Мицев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[11]
  • Гьоре Кочов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Коте Атанасов Котески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[13]
  • Коте Николов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[14]
  • Коте Мицев Котев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Нешко Спасовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[13]
  • Павле Колев Ортаков, български революционер от ВМОРО[15]
  • Петре Тръпчев, участник в Илинденско-Преображенското въстание,[13] ранен при превземането на хюкюмата в Крушево[16]
  • Спиро Христов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6 охридска дружина[17]
  • Цветан Николов Мирчев, български революционер от ВМОРО[18]
  1. а б в Единаково // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 35. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  4. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  8. Единаковци на сайта на община Демир Хисар
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 януари 2008 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 785.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 463.
  12. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  13. а б в Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 33.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 507.
  15. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 40.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 778.
  18. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.