Стругово
| Стругово Стругово | |
| — село — | |
  Стругово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 710 m |
| Население | 286 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
Стругово (на македонска литературна норма: Стругово) е село в община Демир Хисар, Северна Македония. Разположено е в южната част на общината.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 710 m надморска височина. Землището на селото се простира на 16,7 km2. От него горите заемат площ от 1000 ha, пасищата заемат 386 ha, а на обработваермите площи се падат 224 ha. Селото е равнино.[1][2] На 2 km над селото е Струговският манастир „Свети Антоний“.[2]
В селото има основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ (Демир Хисар).[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Стругово е българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата в селото „Свети Атанасий“ е възрожденска от XIX век.[3] През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва 45 християнски къщи в Стругово, в полите на Слепченския хълм.[4] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Стругово има 320 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Стругово е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стругово има 320 българи екзархисти.[7]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Пандо Д. Даскалов от Смилево е български кмет на Стругово от 11 септември 1941 година до 17 март 1942 година.[8]
В 1961 година Стругово има 607 жители, в 1994 – 353,[1] а според преброяването от 2002 година селото има 286 жители, от които 285 македонци и един друг.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 285 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Стругово
Веле Георгиев Петров, български революционер[10]- Диме Талев Котев, български революционер[11]
Стефан Недич (? – 1923), деец на ВМОРО, преминал по-късно на страната на Сръбската пропаганда в Македония и оглавил сръбска чета- Цветан Костадинов (1878 – ?), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Стругово на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ а б в Стругово // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 86. (на македонска литературна норма)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 7 януари 2008
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
| ||||||||||||||
