Направо към съдържанието

Загориче (община Демир Хисар)

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Загориче. За селото в Гърция вижте Загоричани.

Загориче
Загориче
— село —
41.1881° с. ш. 21.1961° и. д.
Загориче
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина670 m
Население115 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Загориче в Общомедия

Загориче (на македонска литературна норма: Загориче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Разположено е на 670 m в южната част на община Демир Хисар. От общинския център Демир Хисар селото отстои на 6 km, а от пътя Демир Хисар – Битоля 1,3 km. Землището на Загориче е 4,1 км2, от които обработваемите площи са 174,7 ha, пасищата заемат 177,6 ha, а горите 42,4 ha.[1]

В XIX век Загориче е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Никола“ е гробищен храм, общ със село Утово и е изградена в 1885 година.[1][2] През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва 16 къщи в Загориче и го нарича „Много красиво село“.[3] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Загориче има 140 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Загориче е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 13 къщи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Загориче има 128 българи екзархисти.[6]

През 1961 година Загориче има 247 жители, които през 1994 намаляват на 140,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 115 жители и е напът да се обезлюди напълно.[8]

Починали в Загориче
  • Вичо Христов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[9]
  • Гошка Дацов (1885 – 1917), български художник
  1. а б Загориче // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-19. Посетен на 19 август 2018.
  2. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 46. (на македонска литературна норма)
  3. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  7. Загориче на сайта на община Демир Хисар
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 28 февруари 2008 
  9. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 383, л. 10