Направо към съдържанието

Белче

Белче
Белче
— село —
41.2453° с. ш. 21.1997° и. д.
Белче
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина611 m
Население245 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Белче в Общомедия

Белче (изписване до 1945 година: Бѣлче; на македонска литературна норма: Белче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

Разположено е на десния бряг на река Черна, на 3 km северно от общинския център Демир Хисар. Селото е в подножието рида на Бигла Илиница, които отстои на запад. От изток на селото се отваря долината на Църна. Землището на Белче е 3 km2, от които обработваемите площи са 89,7 ha, пасищата заемат 59,4 ha, а горите 136,8 ha. Селото е едно от малките в Демирхисарско, но за сметка на това благоприятното му местоположение, близостта до главни пътни артерии и до общинския център благоприятстват лекото увеличение на населението.[1]

В XIX век Белче е малко българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бѣлче има 100 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Белче е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 7 къщи.[3]

По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук, опожарени са всички 8 селски къщи и са убити Тоше Ристев, Блажо Ристев и Стоян Ристев.[4] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[5]

Разказ на бай Ванчо от Белче за разорението на селото в 1903 г.

Нашето село Бѣлче имаше само 9 кѫщи. До 5.[6] августъ всички селяни живѣехме си мирно и си гледахме полскитѣ работи. Но тоя день башибозукъ и войски се явиха отъ къмъ Мургашево и Обѣдникъ, минаха прѣзъ селото, ограбиха го и изгориха 8 кѫщи. Населението, уплашено отъ ненадѣйното нападение, се отърва съ бѣгство. Убити се намѣриха отпослѣ двама мѫже и една жена.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Белче има 128 българи екзархисти.[7]

В 1948 година селото има 154 жители.[1] През 1961 година Белче има 170 жители, в 1981 – 199, а в 1994 – 208,[1][8] Според преброяването от 2002 година селото има 245 жители, всички македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 245
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Църквата в селото е „Свети Никола“.[10]

  1. а б в Белче // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  4. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, Май-Юний 1943. с. 32.
  5. а б Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 114.
  6. Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 113.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  8. Белче на сайта на Община Демир Хисар
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 февруари 2008 
  10. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 13. (на македонска литературна норма)