Железнец
| Железнец Железнец | |
| — село — | |
 Стари къщи в Железнец | |
  Железнец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 720 m |
| Население | 57 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Железнец в Общомедия | |
Железнец (изписване до 1945 година: Желѣзнецъ; на македонска литературна норма: Железнец) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е планинско, разположено на 720 m между две високи голи скали – Железните, в близост до изворите на Църна река, в северната част на общината. Част е от областта Горен Демир Хисар. Землището на Железнец е 12,8 km2, от които най-голяма част съставляват пасищата -547,2 ha, горите заемат 350,8 ha, а обработваемите площи 151,1 ha. В землището на Железнец се намират изворите на Църна. На-големият извор е врелото Църна дупка над селото, а в местността Горно маало има още два извора, макар и с по-малък дебит.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
В южната част на селото, на рида Градище са останките средновековната крепост Железнец (на гръцки Сидирокастрон).[2]
В XIX век Железнец е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от 1852 година.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Железник дава името на цялата долина - Железничка реща. Селото има 40 християнски къщи. Жителите му доскоро да отглеждали жито, продавано в Битоля и Прилеп, а сега жителите ходят по гурбет.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Желѣзнецъ има 320 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Железник е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 58 къщи.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Железнец има 320 българи екзархисти.[7]
По време на Балканската война 2 души от Железнец се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Стоян П. Тинчев от Соколаре е български кмет на Железнец от 26 април 1944 година до 9 септември 1944 година.[9]
В 1953 година селото има 398 жители. В 1961 година – 311 жители, които през 1994 намаляват на 86,[10] а според преброяването от 2002 година селото има 57 жители, всички македонци.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 57 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В 2004 година цялото село е обявено за архитектурен резерват, паметник на културата.[1]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Железнец
Секула Силянов, български революционер от ВМОРО[12]- Стойче Георгиев (1880 – ?), български революционер и емигрантски общественик
- Траян, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Железнец през Илинденско-Преображенското въстание[13]
- Филип Шековски (1901 - 1945), български свещеник
- Христо Кьосето, български революционер от ВМОРО, четник при Йордан Пиперката през 1901 година[14]
- Янко Кочов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Железнец // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-19. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 198.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 39. (на македонска литературна норма)
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Железнец на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 март 2008
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 171.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 101.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
| ||||||||||||||
