Мренога
| Мренога Мренога | |
| — село — | |
 Възрожденската църква „Възнесение Господне“ | |
  Мренога | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 880 m |
| Население | 107 души (2002) |
| Пощенски код | 7244 |
| МПС код | BT |
| Мренога в Общомедия | |
Мренога (на македонска литературна норма: Мренога) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е на 19 km северозападно от град Демир Хисар в долината на Боищката река, в централната част на община Демир Хисар. От изток е рида Илиница, от запад остават възвишенията на Плакенската планина, на север от селото долината на Боищката река се отваря и прави път на реката да се влее в Църна. Землището на Мренога е 14,4 km2, от които обработваемите площи са 183 ha, пасищата заемат 45 ha, а горите 1184 ha.[1]
В землището на селото, в местността Грънчари край манастира „Свети Атанасий“ в подножието на Плакенската планина има дъбова горичка от около 35 стари дъба – цер (Quercus ceris), горун (Quercus petraea) и благун (Quercus frainetto) на площ от 2,59 ha, обявени за природна забележителност.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата „Възнесение Господне“ в селото е късносредновековна – от XIV – XVI век,[2] а до нея е изградена възрожденска църква със същото име „Възнесение Господне“.[3] В XIX век Мренога е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мрѣнога има 380 жители, всички българи християни.[4]
По време на Илинденското въстание селото е нападнато от турски аскер и башибозук. На 20 август 1903 година са убити Павле Шоклев, Цветан Бошев, Илия Лозанов, Иван Солунчев, Георги Блажев, Силян Димитров, Тале Новев и Божна Новева.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мренога е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 53 къщи.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мренога има 400 българи екзархисти.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
През 1961 година Мренога има 414 жители, които през 1994 намаляват на 185,[9] а според преброяването от 2002 година селото има 107 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 107 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мренога
Биляна Павлева Билянова, българска революционерка от ВМОРО[11]- Василе Йонов Попов, български революционер от ВМОРО[12]
- Велян Марков Маслинков, български революционер от ВМОРО[13]
Горян Петрески (р. 1951), писател от Северна Македония
Душан Поповски (1930 – 1998), югославски политик- Мице Радев, български революционер от ВМОРО
- Павле Христов Талев, български революционер от ВМОРО[14]
- Тале Велянов Дуков, български революционер от ВМОРО[15]
- Цветан Димов, войвода на четата от Мренога по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[16]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Мренога // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
- ↑ Сопотничка парохија // Преспанско-пелагониска епархија. Посетен на 1 юни 2016.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 56. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
- ↑ Мренога на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
| ||||||||||||||
