Направо към съдържанието

Журче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Журче
Журче
— село —
Журечкият манастир „Свети Атанасий“
Журечкият манастир „Свети Атанасий“
41.2842° с. ш. 21.2364° и. д.
Журче
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина700 m
Население254 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Журче в Общомедия

Журче (на македонска литературна норма: Журче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Журче е планинско село разположено на 700 m в Долен Демир Хисар, в източната част на община Демир Хисар, на 10 km североизточно от общинския център Демир Хисар. Землището на Журче е голямо, 22,6 km2, от които обработваемите площи са 291,5 ha, пасищата заемат 129,6 ha, а горите 1693,7 ha.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В близост се намира един от някогашните популярни български манастири – Журечкият манастир „Свети Атанасий“ от 1617 година, известен също като манастира Журче. В църквата са запазени редица изображения, сред които и на Прохор Пчински, Йоаким Осоговски и други. В първата половина на XVII век е изписана гробищната селска църква „Света Богородица“ вероятно от майстори от Линотопската художествена школа.[2]

През XIX век Журче е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Журче има 50 християнски къщи с хубави гори над тях.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Журже има 350 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Журче е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 58 къщи.[5]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Журче има 40 български къщи.[6]

По време на Илинденското въстание в 1903 година селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 5 къщи.[7] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[8]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Журче има 400 българи екзархисти.[9]

При избухването на Балканската война 2 души от Журче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В 1961 година Журче има 704 жители, които през 1994 намаляват драстично на 285,[11] а според преброяването от 2002 година селото има 255 жители, от които 254 македонци и един влах.[12]

Националност Всичко
македонци 254
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 0

Селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училишще на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар. В 1976 година е изграден параклисът „Свети Илия“.[1]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Журче
  • Васил Мицев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[13]
  • Велко Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание, ранен в първия ден на въстанието, заклан с майка си при разгрома на въстанието[14]
  • Георги Петров, български опълченец, I опълченска дружина, към 1918 година живее в Ломско[15]
  • Здраве Кузманов Чолака, български революционер, войвода на журечката чета, участвал в защитата на Крушевската република в Илинденско-Преображенското въстание с отряда на Питу Гули[16][14]
  • Иван Стойков – Боримечката, четник при Веле Марков в Крушевско през 1902 година[17]
  • Илия Чачор, селски първенец, участник в Илинденско-Преображенското въстание[14]
  • Йоан Колев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[14]
  • Йонче Митрев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[14]
  • Миайле Найдов Георгов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[14]
  • Нове Йошев Лозанов, български революционер от ВМОРО[18][14]
  • Пане Талев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[14]
  • Петко Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[19]
  • Петре Христов Николов, български революционер от ВМОРО[20]
  • Петър Журски (1882 – ?), български революционер от ВМОРО
  • Стефан Борозана (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник на Пито гули, загинал в Крушево[21]
  • Стефан Мангела, участник в Илинденско-Преображенското въстание,[14] загинал в първия ден на въстанието при превземането на хюкюмата в Крушево[22]
  • Стефан Найдов Стоянов, български революционер от ВМОРО[23][14]
  • Йосиф Бошевски (1948 – 2010), бригаден генерал от Северна Македония
  • Христо Стоянов Георгиев, български революционер от ВМОРО[24]
Починали в Журче
  • Блаже Кръстев Биринчето (1873 – 1911), български революционер, взел дейно участие в отблъскването на въоръжената сръбска пропаганда в Македония
  • Йосиф Бошевски (1948 – 2010), бригаден генерал от Северна Македония

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Журче // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-19. Посетен на 17 август 2018.
  2. ↑ Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 166, 180.
  3. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
  7. ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 15.
  8. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 114.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  11. ↑ Журче на сайта на Община Демир Хисар
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 февруари 2008 
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  14. ↑ а б в г д е ж з и к Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 32.
  15. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  16. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 87.
  17. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 18.
  18. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  19. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
  20. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  21. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 91.
  22. ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 40.
  23. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  24. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Журче&oldid=12149498“.