Направо към съдържанието

Обедник

Обедник
Обедник
— село —
„Успение Богородично“
41.1592° с. ш. 21.1592° и. д.
Обедник
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина750 m
Население273 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Обедник в Общомедия

Обедник (изписване до 1945 година: Обѣдникъ; на македонска литературна норма: Обедник) е село в община Демир Хисар, Северна Македония. Обедник е разположено в южната част на община Демир Хисар и южно от самия общински център Демир Хисар.

Обедник се намира в крайния южен дял на територията на община Демир Хисар, на 10 km от град Демир Хисар и на 40 km от Битоля. Селото е равнинно и лежи в горния дял на течението на Църна река. Разположено е в малка долина между планините Бигла на юг и Плакенска на север на надморска височина от 750 m. Землището на Обедник е 21,3 km2, от които обработваемите площи са 322 ha, пасищата заемат 96 ha, а горите 1684 ha.[1]

Джамията в Обедник

През 1607 година жителите на Обедник взимат едногодишен заем от вакъфа на Ахмед паша при месджида на шейх Хъзр Бали в Битоля в размер на 2000 акчета при лихва от 15% процента. Гаранти за парите са самите селяни, един за друг. Същият дълг е посочен и в документ от 1609 година. Отделно, през същата година дълг на стойност 4000 акчета имат жителите на Обедник Никола Братеш, Стойко Новак, Делян Новак, Йован Стоян и още един, чието второ име е Стойко (първото не е разчетено).[2] В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 10 ханета (домакинства) в Обедник дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[3]

В XIX век Обедник е мюсюлманско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва 20 турски къщи в Обедник и го нарича „обкичено с гори всред долината на реката“.[4] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Обедник има 250 жители, всички арнаути мохамедани.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Обедник е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак със 120 къщи.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Обедник живеят 120 албанци.[7]

През 1961 година Обедник има 408 жители, от които 236 македонци и 171 турци. През 1994 жителите намаляват на 382, от които 195 македонци и 181 албанци и 6 турци.[8] а според преброяването от 2002 година селото има 273 жители, от които 134 македонци и 139 албанци.[9]

Националност Всичко
македонци 134
албанци 139
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има Основно училиште „Даме Груев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Даме Груев“ – Смилево, джамия и църква „Успение Богородично“, изградена в 1956 година.[1][10][11]

  1. а б Обедник // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-18. Посетен на 18 август 2018.
  2. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 9, 12, 24, 26.
  3. Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 49.
  4. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  8. Обедник на сайта на Община Демир Хисар
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 3 март 2008 
  10. Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 60. (на македонска литературна норма)
  11. Јелена Павловска, Наташа Ниќифоровиќ и Огнен Коцевски. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7. с. 24. Архив на оригинала от 2014-01-24 в Wayback Machine.