Бабино (община Демир Хисар)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Бабино.
| Бабино Бабино | |
| — село — | |
 Библиотеката Ал-Би в Бабино | |
  Бабино | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 750 m |
| Население | 34 души (2002) |
| Пощенски код | 7244 |
| МПС код | BT |
| Бабино в Общомедия | |
Бабино (на македонска литературна норма: Бабино) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е на 750 m надморска височина в Долен Демир Хисар, в източните склонове на Плакенската планина, на 18 km от град Демир Хисар и на два km от пътя Демир Хисар - Кичево.[1] Селото се дели на три махали: Горна, Долна и Средна.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местна легенда името си дължи на една баба, която била изгонена от снахите си и живяла самотна в Илинската планина. Тя прокълнала всички жени от своя край на старини да живеят самотни като нея в планината и така селото добило име Бабино.[1]
В местността Въртешка има археологически обект от късната античност.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 - 1612 година селото е отбелязано под името Бабине с 47 джизие ханета (домакинства).[3] През 1683 година жители на Бабино заедно с тези на Кочище, Зашле, Брезово и Доленци отказват да заплатят данъка нузул и убиват неговия събирач.[4]
В XIX век Бабино е малко изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1858 година.[5] Според Васил Кънчов в 90-те години Бабино е в хубава долина и има 55 къщи.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бабино има 430 жители, всички българи християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бабино е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 81 къщи.[8]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бабино има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Бабино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В 1961 година Бабино има 451 жители, в 1994 година – 70,[11] а според преброяването от 2002 година селото има 34 жители, от тях 33 македонци и един сърбин.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 33 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бабино
Блаже Радев Радев, български революционер от ВМОРО[13]- Вангел, селски войвода на ВМОРО, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[14]
- Ванчо Милев Милев, български революционер от ВМОРО[15]
Добре Тодоровски (р. 1960), северномакедонски писател- поп Кузман Попдимитров (1871 – 1906), деец на ВМОРО
- Милан Божинов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Петнадесета щипска дружина[16]
- Никола Илиев Кръстев, български революционер от ВМОРО[17]
- Никола Стойков Спасенов, български революционер от ВМОРО[18]
- Нове Марков Стойчев, български революционер от ВМОРО[18]
- Силян Божинов (Симян, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Пирчев[19]
- Силян Иванов Дуков, български революционер от ВМОРО[20]
- Софроний Димов, български революционер от ВМОРО[20]
- Спиро Божинов (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
- Спиро Йованов Стойчев, български революционер от ВМОРО[18]
- Траян Божинов Неделков, български революционер от ВМОРО[15]
- Трайче Неделков Божинов, български революционер от ВМОРО[21]
- Христо Стойчев, български революционер от ВМОРО[18]
- Яким Василев (1873 – ?), български революционер от ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Бабино // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-05. Посетен на 11 ноември 2017.
- ↑ Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с.23, бел. 23. / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 23.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.
- ↑ История на България в четиринадесет тома, том IV – Българският народ под Османско владичество /от XV до началото на XVIII в./, Издателство на БАН, София 1983, с. 168.
- ↑ Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 296.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Бабино на сайта на община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 октомври 2007
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94. Може би идентичен със Силян Божинов.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
- ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
| ||||||||||||||
