Крагуево
| Крагуево Крагуево | |
| — село — | |
  Крагуево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 656 m |
Крагуево (на македонска литературна норма: Крагуево) е историческо село в Северна Македония, на територията на община Демир Хисар.[1]
География
[редактиране | редактиране на кода]Крагуево е било разположено в Долен Демир Хисар, между селата Мургашево на североизток и Стругово на югозапад, Кутретино на изток и Загориче на юг.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото идва от крагуй – ловен сокол. Според местна легенда името идва от това, че на скалата, под която извирала селската река, се събирали крагуи.[1]
Селото е тимар. В 1468 година селото плаща 1035 акчета, от които 320 за пшеница; 200 за ръж и ечемик, както и за лен, свине, ушур за лозе; за бостан, за воденици, за сватбарина и най-много испенче - 381 акчета.[1]
Селото се споменава в 1568 година със следните жители: Лазар, син на Радослав; Дапко, син на Братослав; Станиша, син на Добре; Тале, син на Димитри; Димко, брат на Станиша; Васил; Петко, брат на Добре; Стефан Петко; Панчо, син на Добре; Дано, син на Добре; Степан, син на Добре; Степан, син на Никола; Раде, брат на Степан; Стайко Дапко; Димитри Дапко; Гьоре, син на Дапко; Димитри, син на Петко; вдовица Добра. Общо семействата са 15, а неженен 1 или общо 76 жители. В 1568 година селото е регистрирано с 63 жители.[1]
През 90-те години на XIX век Васил Кънчов отбелязва, че Кратуево е чифлик с 4 къщи.[2] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Крагуево има 40 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крагуево е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 3 къщи.[4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крагуево (Kragouevo) има 32 българи екзархисти.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. Селото обезлюдява, като жителите му се изселват в Кутретино, Стругово, Утово, както и в България, Румъния, Русия.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 94. (на македонска литературна норма)
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 25.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
| ||||||||||||||
