Слепче (община Демир Хисар)
Тази статия е за демихисарското село. За кичевското вижте Слепче (община Долнени).
| Слепче Слепче | |
| — село — | |
 Дом на културата в центъра на селото | |
  Слепче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 679 m |
| Население | 719 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Слепче в Общомедия | |
Слепче (изписване до 1945 година: Слѣпче; на македонска литературна норма: Слепче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в източните склонове на Илиница, на 3,3 km северно от общинския център Демир Хисар. Землището на Слепче е 24,5 km2, от които горите заемат площ от 1737 ha или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ha, а пасищата 367 ha.[1]
Селото има Основно училиште „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове – Слепченският манастир „Свети Йоан Предтеча“. Част от манастирския комплекс е и „Свети Йоан Богослов“, която е от XVII век. Църквата „Свети Никола“ е от 1864 година.[1][2] Край селото е и манастирът „Света Богородица“ на мястото на бившето село Добромирово.[1]
В XIX век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители българи.[3]
Според данни на Васил Кънчов от 90-те години на XIX век поминък на жителите на Слепча е градинарската работа в Цариград.[4] В „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 година Кънчов отбелязва Слѣпче като село с 570 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слепче е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак със 100 къщи.[6]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Село Слепче, както много други села в Демирхисарско, пострадва силно от имиграцията в посока Америка и България. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на ВМОРО и османските войски.
През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,[9] а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като македонци и един като сърбин.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 718 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Слепче
Алексо Йошев Трайчев, български революционер от ВМОРО[11]- Ангеле Янкулев Карев, български революционер от ВМОРО[12]
- Константин Христов Нейчов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина.[13] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[14]
- Кръсте Цветков Кузманов, български революционер от ВМОРО[12]
- Никола Богойов Карев, български революционер от ВМОРО[12]
- Пере Тасев Симонов, български революционер от ВМОРО[11]
- Силян Стефанов Налов, български революционер от ВМОРО[15]
Славко Кръстевски (р. 1939), северномакедонски писател- Спиро Петров Мицков, български революционер от ВМОРО[15]
- Стоян Блажев Христев, български революционер от ВМОРО[16]
- Стоян Нечов Налов, български революционер от ВМОРО[15]
- Стоян Петрев Башев, български революционер от ВМОРО[17]
- Стоян Силянов Мияйлев, български революционер от ВМОРО[15]
- Тасе Христов Налов, български революционер от ВМОРО[15]
- Христе Котев Балулов, български революционер от ВМОРО[17]
- Христе Стефанов Теков, български революционер от ВМОРО[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Слепче // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-17. Посетен на 17 август 2018.
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
- ↑ Слепче на сайта на община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 12 януари 2008
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 770.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592
- ↑ а б в г д Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
| ||||||||||||||
