Слепче (община Долнени)
Тази статия е за прилепското село. За демихисарското вижте Слепче (община Демир Хисар).
| Слепче Слепче | |
| — село — | |
 Изглед към Слепче | |
  Слепче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 765 m |
| Население | 68 души (2002) |
| Пощенски код | 7505 |
| Слепче в Общомедия | |
Слепче (изписване до 1945 година: Слѣпче; на македонска литературна норма: Слепче) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп в западните поли на Бабуна.
История
[редактиране | редактиране на кода]В селото се намира манастирът от XVII век „Свети Никола“. Църквата „Свети Георги“ е от XVII - XVIII век.[1]
В XIX век Слепче е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Слепче (Sleptché) е посочено като село с 38 домакинства и 200 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Слѣпче е населявано от 420 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слепче е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 240 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Слепче като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година Слепче има 68 жители – 67 македонци и 1 сърбин.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Слепче
Никола Атанасов – Секирата, български революционер от ВМОРО, четник при Никола Русински през 1903 година[8]
Перо Миленковски (р. 1939), детски писател от Северна Македония- Велян Тодоров Николов , кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Црква „Свети Георгиј“, село Слепче // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 86.
- ↑ Фонд 1095 ДАРМ
| |||||||||||
