Секирци
| Секирци Секирци | |
| — село — | |
.JPG) изглед | |
  Секирци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 611 m |
| Население | 302 души (2002) |
| Пощенски код | 7505 |
| Секирци в Общомедия | |
Секирци (изписване до 1945 година: Сѣкирци; на македонска литературна норма: Секирци) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп.
История
[редактиране | редактиране на кода].JPG)
Най-старите родове в Секирци са Пройковци, послед Дубревци, Петревци и Спасевци.[1] Селото е раетско, но към края на XIX век албанците Асан, Амзо и Решид от съседното село Църнилище формират три чифлика, които обхващат половината от селската земя.[1]
В XIX век Секирци е село в Прилепска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1856 година.[2] „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Секирци (Sékirtzi) е посочено като село с 41 домакинства и 166 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сѣкирци е населявано от 480 жители българи християни и 12 цигани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Секирци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Секирци (Sekirtzi) има 480 българи патриаршисти сърбомани.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Секирци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
В 1912 година земята от чифлиците е изкупена.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долнени като българо-циганско село.[8]
В 2002 година Секирци има 302 жители – всички македонци.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Секирци
Петър Баджов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 3 рота на 4 битолска дружина[9]- Петър Божинов, македоно-одрински опълченец, 22 (27)-годишен, земеделец, 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Шаркьой на 8 февруари (26 януари) 1913 година[10]
- Стефон Димитров , кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ф. Трифуноски, Јован. Битољско-прилепска котлина. Српска академија наука и уметности, 1998. с. 369.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 176.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 877.
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 94.
- ↑ Фонд 1095 ДАРМ
| |||||||||||
