Локвени
| Локвени Локвени | |
| — село — | |
 Изглед към селото | |
  Локвени | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 610 m |
| Население | ? души (?) |
| Пощенски код | 7524 |
| Локвени в Общомедия | |
Ло̀квени (на македонска литературна норма: Локвени) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в западната част на Прилепското поле.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Локвени е част от Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Локвени (Lokvéni) е посочено като село с 9 домакинства и 38 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Локвени е населявано от 70 жители българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Локвени е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 10 къщи.[3]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Локвени има 30 български къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Локвени (Lokveni) има 48 българи екзархисти.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Локвени като българско село.[6]
Църквата „Света Троица“ е изградена и осветена в 1936 година. Представлява сграда с централен купол и полукръгла апсида на източната страна.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 22. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Црква „Света Троица“, село Локвени // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
| |||||||||||
