Дебреще
Тази статия е за селото в Прилепско. За селото в Тиквеш вижте Дебрище.
| Дебреще Дебреште | |
| — село — | |
 Изображение на Христос Вседържител от църквата „Свети Георги“ | |
  Дебреще | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 629 m |
| Население | 2424 души (2002) |
| Пощенски код | 7537 |
| Телефонен код | 048 |
| Дебреще в Общомедия | |
Дебреще или Дебрище (на македонска литературна норма: Дебреште) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп. Селото се състои от няколко махали - Баталовска, Юруковска, Джеловска, Дураковска, Дервишовска и Долна махала.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от притежателно прилагателно със суфикс -je в старобългарското * Добрѧште, производно от личното име *Добрѧта, сравнимо със сръбското лично име Добрета, от което е патронимичното селищно име Dobretići в Босна. Формата Дебреще Дуриданов обяснява чрез регресивна вокална асимилация о-е > е-е и вероятно чрез нагаждане на основата към дебър < стбългарското дьбрь. Според Йордан Заимов името е от личното име *Добрѧ, което не е засвидетелствано в по-стари паметници.[1]
Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]На 1,5 km югоизточно от селото е античната и средновековна крепост Кале.[2]
Селото е споменато в грамота на цар Стефан Душан от 1343 година: И сиѥ златопечат'но слово записа кралєвство ми вь Дьбрѣшти, вь Прилѣпскои странѣ.[1] Турският тефтер от 1467/1468 година отбелязва село Дебреще със 116 къщи.[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В Слепченския поменик от XVI век селото е споменато като Добрещ.[1]
В XIX век Дебреще е село в Прилепска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Дебрище (Débrischté) е посочено като село със 116 домакинства и 367 жители мюсюлмани, 102 жители българи и 8 цигани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дебреще е населявано от 1100 жители българи мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Дебреще е чисто албанско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 148 къщи.[6]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Дебрище има 250 турски къщи.[7]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Дебреще като българско село.[8]
Църквата „Свети Георги“ в Дебреще е изградена и осветена в 1932 година. В 1979 година църквата е обновена.[9]
В селото има четири джамии: Долна - най-старата в цяло Прилепско, Средна, Баталовска и най-новата Каменна.
Според преброяването от 2002 година Дебреще има 2424 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 169 |
| албанци | 149 |
| турци | 2088 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 18 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дебреще
Велия Рамковски (р. 1947), бизнесмен от Северна Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 174.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 255.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 257.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 24. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Црква „Свети Георгиј“, село Дебреште // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 октомври 2007
| |||||||||||
