Рилево
| Рилево Рилево | |
| — село — | |
 | |
  Рилево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 607 m |
| Население | 69 души (2002) |
| Пощенски код | 7505 |
| Рилево в Общомедия | |
Рилево (на македонска литературна норма: Рилево) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп в югоизточните поли на Даутица.
История
[редактиране | редактиране на кода]С берат от 1622 година част от Рилево, заедно с Ношпал, Бучин и още четири села е включено в зиамет с приход от 20 000 акчета, даден на Хасан, човек на везира Даут паша. Общият приход от селото е 4961 акчета, а делът на Хасан е 1961.[1]
Селската църква „Свети Атанасий“, според ктиторския надпис над прозореца на южната стена, е изградена в 1627 година от майстор Иван от Кичево и изографисана от майстор Йон от Линотопи.[2]
В Рилево работи майстор Станко Цветков.[3]
В XIX век Рилево е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Рилово (Rilovo) е посочено като село с 37 домакинства и 153 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Рилево е населявано от 444 жители българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рилево е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 42 къщи.[6]
Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рилево има 336 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[7]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Рилево като българско село.[8]
През време на българското управление в Македония през Втората световна война в село Рилево функционира народно първоначално училище с име „Гоце Делчев“.[9]
Според преброяването от 2002 година Рилево има 69 жители македонци.[10]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Рилево
Боге Георгиев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина- Алексо Лозанчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина
- Коста Спасов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина
- Митре Стойков (18-годишен) македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 6-а Охридска дружина
- Георги Стоянов (46-годишен) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина
- Павел Трайчев македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина
- Петър Христов македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 4-та Битолска дружина
- Христо Гаврилов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[11]
- Йордан Костов Иванов, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[11]
- Михаил Грозданов Стефанов, 33-та допълваща дружина, 4-та рота, убит на 31 авг. 1917 г в с. Кюприя[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 63.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 583. (на македонска литературна норма)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 177.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Държавен вестник, брой № 180, 15 август 1942.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007
- ↑ а б Фонд 1095 ДАРМ
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 391, л. 73
| |||||||||||
