Гостиражни
| Гостиражни Гостиражни | |
| — село — | |
 Гарата в Гостиражни | |
  Гостиражни | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Долнени |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 896 m |
| Население | 108 души (2002) |
| Пощенски код | 7506 |
| Гостиражни в Общомедия | |
Гостиражни (на македонска литературна норма: Гостиражни) е село в община Долнени на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Прилепското поле, северозападно от град Прилеп, в северозападните поли на Бабуна.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Афанасий Селишчев и академик Иван Дуриданов смятат, че първоначалната форма на името е Гостиражда притежателно прилагателно с жд от dj с притежателен суфикс -jā ж. р. (според вьсь „село“) от *Gostiradja, производно от личното име Гостирад, като е сравнимо чешкото лично име Hostirad. Днешната форма Гостиражни е еволюирала през Гостираждьне, нагодено към средния род на село. Сравними са сръбското селищно име Гостирадићи, полските пол. Gościradz, Gościradów и чешкото Hostěradice.[1][2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато в Трескавецкия поменик от XVI – XVII век като Гостиражда и Гостиражни.[2]
В XIX век Гостиражни е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Гостирани (Gostiragni) е посочено като село с 36 домакинства и 146 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гостиражни е населявано от 272 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гостиражни (Гострач) е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гостиражни има 360 българи екзархисти.[6]
В селото функционира и народно основно училище с име „Крали Марко“ в периода на българското управление през 1941-1944 година.[7]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на Първата световна война Гостиражни е включено в Костинската община и има 437 жители[8]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Гостиражне като българско село.[9]
Според преброяването от 2002 година Гостиражни има 108 жители – 45 македонци и 63 албанци.[10]
Църквата в селото е „Свети Атанас“.[11]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Гостиражни
Пройче Велянов Найдоски-Сокле (1920 - 1942), югославски партизанин, отбил военна служба в България и се присъединил към Прилепския партизански отряд „Димитър Влахов“. След разбиването на отряда влиза в Прилепския отряд „Гьорче Петров“, където заедно с още 8 души загива в сражение при манастира „Свети Никола“ край Прилепец.[12]
Стоян Котев , кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[13]- Стефан Старчев, учител в село Гостиражни в период от 1941 до 1944 година[13]
- Починали в Гостиражни
- Стефан Димитров (1876 – 1905), български революционер
- Илия Панагюрчето (? – 1905), български революционер, четник при Георги Сугарев[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Селищев, А. Македонские кодики XVI – XVIII веков, София, 1933, стр. 94.
- ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 174.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 72-73.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, Брой № 80, 16.04.1942
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 октомври 2007
- ↑ Црква „Свети Атанас“, село Гостиражни // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Пројче Најдоски – Сокле // Old Prilep. Посетен на 29 юни 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Фонд 1095 ДАРМ
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 46.
| |||||||||||
